Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Жана Луиза Калман – жената, която живяла 122 години

Жана Луиза Калман – жената, която живяла 122 години
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Официалният световен рекорд по дълголетие принадлежи на Жана Луиза Калман. Тя живяла 122 години и 164 дни – пушачка, която изяждала близо килограм шоколад седмично.

За своя дълъг живот тя видяла какво ли не. Жана се родила през 1875 г. На 14 години станала свидетел на строежа на Айфеловата кула. На същата възраст в магазина на баща й идвал да пазарува тогава никому неизвестният художник Ван Гог. По-късно Жана си го спомняла като „мръсен, лошо облечен и намръщен“.

На 21 години тя се омъжила за далечния си братовчед Фернан Калман, който бил доста заможен, и така Жана можела да не работи, а да се отдаде на любимите си занимания – тенис, плуване, колоездене, кънки, свирене на пиано и опера. На 21 години Жана пропушила, но никога не си позволявала повече от няколко цигари на ден. Отказала цигарите на 117 години, и то не по здравословни причини, а защото вече недовиждала и не искала всеки път да търси някой да й даде огънче.

Жана Калман надживяла всичките си роднини – мъжа си, сина си и дори внука си, който загинал при злополука. На 90 години, останала сама и без наследници, тя завещала къщата си на познат адвокат, с условието той да й изплаща пожизнена рента. Жана не само го надживяла, но и получила като издръжка близо два пъти сумата, която струвала къщата й.

Каква всъщност била тайната на Жана Калман?

Има какви ли не обяснения – от любовта й към зехтина, чесъна и шоколада, до активния й начин на живот. Тя карала колело на 100-годишна възраст, а до 110 живяла съвсем сама и се справяла с домакинството. Но най-впечатляващ бил нейният дух. До последния си ден Жана Калман запазила чувството си за хумор, тя казвала:

„Имам само една бръчка и седя върху нея.“

Когато един журналист на сбогуване й казал, че се надява да я види и следващата година, тя му отвърнала: „Възможно е, Вие не изглеждате чак толкова зле“. А на въпроса как вижда бъдещето, който й задали на 120-ия й рожден ден, Жана отговорила: „Много кратко“. 

В края на дългия си живот Жана вече не се шегувала с годините си и казвала с огорчение „Бог е забравил за мен“. Тя починала през 1995 г. и досега никой не е подобрил нейния рекорд.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...