ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Български винтидж момичета от 40-те години на ХХ век

Не знам как попаднах на “Спортна библиотека” – тя определено е по-скоро момчешки сайт; освен това аз и спортът сме две различни вселени. Но на това безкрайно интересно място, създадено и ежедневно обновявано от трима господа, сред огромното количество ретро течения на български спортни вестници и списания (някои още от края на ХІХ век!), прилежно сканирани в PDF-формат, открих и доста прелюбопитен момичешки материал.Ако си падате по отминали епохи като мен, броевете на “Жена и дом”, например, чиито живописни корици ви предлагам да разгледате в галерията по-горе, ще бъдат и за вас безценна находка. Това е едно от списанията, запълвали свободните мигове на нашите баби в тежките години на Втората световна война. Излизало е от 1937 г. до 1944 г., а страниците му улавят по неповторим начин духа на времето си – с тогавашните момичешки вълнения, не много по-различни от днешните (“Да погледнем в женската душа”), със съветите как да постигнем по-красива фигура, с кризисните домакински идеи (“От нищо нещо”) и готварски рецепти в същия стил (“Фалшив заек”), с кройките на рокли и домашни престилки (“Хайде, момичета, на работа вкъщи!”), с романтичните разкази, с безбройните модели за ковьорчета, гоблени, шевици и бродерии, с дискретните наивни реклами на пудри, пиана и пердета...

Това е свят, в който можете да се загубите за часове наред. А ако ви е малко, хвърлете едно око и на суперзабавните покани за балове и вечеринки, на другите ретро илюстровани списания, на билетите, афишите и пропуските... А защо не и на самите спортни издания?

С две думи, “Спортна библиотека” успя да ме грабне. Мъжете, които стоят зад нея, дори не са споменали имената си, но са посветили целия си труд на своите бащи – Петър Павлов, Енвер Ереджебов и Иван Иванов, които очевидно са милеели за българския спорт също като синовете. “Събирахме цялата колекция само и единствено за нас – споделят създателите на сайта. – Четяхме, разглеждахме и бяхме омагьосани... Около нас оживяваха хора и събития, преживявахме загуби и победи, плачехме и се радвахме, но оставахме сами. Затова решихме да те поканим в този свят, приятелю.”

Благодаря! Днес спечелихте и една приятелка.

Юлиана обича Словото – все пак то е било в началото, нали? Обича повече чуждите думи, отколкото своите, обича да ги превежда от чужди езици и да ги редактира, по възможност така, че дори и авторът им да не разбере. Обича шушкави и щъкави езици – полски, португалски, български, шведски, руски. Мрази, когато със Словото се манипулира и когато над него се вършат насилия, за да се преследв...