Ретро

Жената, която промени медицинската грижа

Флорънс Найтингейл стои в основата на големите реформи в болниците

Тя винаги е споделяла, че отдава успеха си на това, че никога не се е отказвала или пък измисляла извинения. Тя е едно безстрашно момиче на своето време, което е помогнало на хиляди хора да намерят своя път към здравето. Тя е Флорънс Найтингейл - жената, поставила основите на професионалната сестринска грижа.

Родена е на 12 май 1820 г. в богато английско семейство и още от малка е имала възможност да пътува по целия свят. Когато избухва Кримската война, тя заедно с няколко сестри и монахини заминава за фронта и доброволно започва да се грижи за ранени войници. Родителите й не одобряват това, но тя го прави против волята им.

До този момент е учила 3 месеца в институт за християнска медицинска грижа в Германия. Оказва се обаче, че този период съвсем не е достатъчен за осъзнаване на реалността в болниците. По това време в тях е бил пикът на инфекциите и паразитите, а хигиената била на нулево ниво. Хората, които работят там, също нямали представа за това как трябва да се грижат за себе си. Всички тези проблеми само стимулират Найтингейл да се бори с реалността и да се отдаде на пациентите си.

Благодарение на неуморната си дейност и простата вяра в добрата хигиена, постигната с упорит труд, смъртността рязко намалява. Често пациентите й я наричали "дамата с лампата", поради късните обиколки, които е правила през нощта, за да ги наглежда и проверява дали всичко с тях върви по план... Планът към оздравяването и прибирането вкъщи, който до момента трудно бил изпълняван. 

През лятото на 1856 г. кримският конфликт е решен. Флорънс се завръща на родното си място в Англия, къето вече е прочута и е посрещната като герой. Завръщащите се в родината войници разказвали навсякъде за "сестрата на фронта", която неуморно се грижела за тях и по този начин се превърнала в символ на реформата на медицинската грижа. Кралицата я възнаграждава, като й подарява гравирана брошка, известна като "Найтингейл Jewel", а правителството й отпуска награда от 250 0000 лири.

Флорънс използва парите за своята кауза, а именно - огромна реформа в медицинската грижа - болниците вече са с канализация и вентилация, персоналът минава през задължително обучение на място и започват да се водят картони и архив на пациентите. Най-голямата й цел обаче е основаването на сестринско училище към болницата "Св. Тома" в Лондон. Това е било първоло светско училище за сестри в света, сега част от King's College в Лондон. 

За Найтингейл медицинската грижа била призвание. Тя е вярнала, че Бог я е създал с мисия, която тя стриктно трябва да следва. Затова е предложила и "Хипократова клетва" за медицински сестри:

"Тържествено обещавам пред Бога и в присъствието на това събрание да прекарам живота си в чистота и вярно да практикувам професията си. Ще избягвам всичко, което е злонамерено и гибелно и не ще взема, нито съзнателно ще раздам, някое вредно лекарство. Ще направя всичко, което зависи от мене, да поддържам и издигам състоянието на професията и ще държа в тайна всички поверени ми случки, както и всички семейни работи, дошли до моето съзнание при практикуване на професията ми. Ще се трудя честно да помагам на лекаря в работата му и ще отдам себе си за благосъстоянието на онези, които са оставени на моята грижа.“

Благодарение на нея медицинските сестри вече не се гледат с неодобрение от по-висшите слоеве на обществото, а напротив - те вече са фактор, с който всеки трябва да се съобразява. По време на световните войни те вече са многоуважавани от лекари и пациенти.

Флорънс Найтингейл често е казвала, че британските войници са нейни деца. Може би поради тази причина тя никога не се е омъжвала и не е имала свои, въпреки предложението за брак, което получава на 22 години от млад писател и което, след 7-годишно обмисляне, отказва. До края на живота си тя пише книги и не изоставя делото си, въпреки че е обездвижена и работи от къщи. За реформите, които е инициирала, тя е наградена лично от кралица Виктория с Орден на Червения кръст през 1883 г., с Орден за заслуги през 1907 г. , а рождената й дата - 12 май - е определена за Международен ден на медицинските сестри. 

 

Какво очакваме от медицинските сестри днес, като не ги подкрепихме вчера?