ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Жени в небето – първите българки в авиацията

Жени в небето – първите българки в авиацията

1965 г., летище Хийтроу. В контролната кула чуват женски глас, който моли за разрешение за кацане. Това е първата в историята на летището жена пилот, която приземява тежък пътнически самолет – в случая ИЛ-18 със 73 пътници на борда, и то в мъгла. Името й е Мария Атанасова и тя е първата жена в гражданската авиация на България. Случаят предизвиква толкова голям интерес, че българското посолство организира специална обиколка над Лондон за журналисти, които искат да се уверят, че българката наистина пилотира самолета.

Мария Атанасова е първата българка граждански пилот, както и първата жена командир на самолет тежък тип в света. В авиацията тя попада случайно – вижда обява, че набират младежи и девойки за обучение за пилоти и се записва. След това се амбицира да влезе и във Военно-въздушното училище "Г. Бенковски" в Долна Митрополия, но там не приемат жени. По нейно настояване и след упорити молби правилникът е променен и Мария Атанасова завършва успешно през 1950 г. Отначало работи в стопанската авиация, по-късно лети по маршрутите на БГА "Балкан" по целия свят. Приземявала се е при всякакви условия – само с един работещ двигател, в сняг, мъгла и буря. Била е известна като жена с изключително самообладание. Пенсионират я внезапно и без предупреждение, а държавата моментално забравя за нея. Умира сама в далечно родопско село, без да се е качвала на самолет от 26 години.

Има още...

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...