Жозефин Бекер е френското име на американската танцьорка и певица Джоузефин Бейкър. За нея Франция станала втора, по-любима родина, затова френското име Жозефин е онова, с което тя искала да я запомнят. Наричали я Черната перла и Черната Венера. В Париж тя била абсолютна сензация, а удивителната й страст към музиката и живота не угаснали до последния й ден.
Джоузефин се родила през 1906 година в Сейнт Луис. В кръвта на семейството й имало негърска, индийска, еврейска и испанска кръв. Баща й бил барабанист, а майка й – танцьорка. Джоузефин израснала с музика и танцувала и пеела, откакто се помни. Родителите й се разделили рано и малката Джоузефин израснала в мизерия. Според някои източници майка й я омъжила още на 13-годишна възраст.
На 18 години Джоузефин започнала професионалната си кариера като танцьорка, отначало във Филаделфия, по-късно в Ню Йорк. Именно там през 1925 година я открили продуцентите на шоуто La Revue Nègre от Париж и с това започнал световният възход на Джоузефин. По онова време в САЩ ограниченията за цветнокожи били строги – тя била на сцената, но никой от нейната раса не можел дори да влезе в салона, чернокожи били само хората от обслужващия персонал. Джоузефин Бейкър напуснала САЩ разочарована и до края на живота си се връщала да работи там само един път, установявайки, че нищо не се е променило – тя била просто едно черно момиче за развлечение, но никога нямало да я приемат за равна.
В Париж нямало нищо подобно. Танцуващата Жозефин била абсолютна сензация. Тя показала на французите как се танцува чарлстон. Нейната прочута пола от банани станала толкова известна, че и до днес е част от попкултурата. Възхищението си от тъмнокожата танцьорка изказвали гласно Жан Кокто, Рене Клер, Хемингуей, Ремарк, Пирандело, Пикасо и Матис. Най-известните интелектуалци и знаменитости на Париж били нейни приятели и й посвещавали творбите си. Самата Жозефин най-вероятно е била почти неграмотна – никой не си спомня да я е виждал с книга, тя имала секретари както за деловата работа, така и за четенето на репликите, които учела наизуст.[[more]]Пламенните танци на Жозефин и скандалният й костюм не били посрещани еднакво добре навсякъде в Европа. На много места се опитвали да забранят гастролите й, във Виена я наричали „Черният демон“. Също толкова голяма била и славата й. С парите от концертите Жозефин осъществила една своя мечта – тя си купила истински замък от ХV век и в него отглеждала своите 12 осиновени деца, до едно от различни националности и раси. Жозефин никога не забравила бедното си детство и всяка година за Коледа купувала подаръци за цялото село до замъка и помагала на селяните с всичко, с каквото може. За благодарност през войната те скрили в домовете си всички мебели от замъка, за да не ги откраднат немците.
По време на Втората световна война Жозефин Бекер се включила активно в съпротивата. Освен че изнасяла концерти пред войниците заедно с Морис Шевалие, тя работела за разузнаването и пренасяла информация, записана между нотите в партитурите й.
След войната Жозефин получила всички най-високи отличия за своя принос. Занимавала се с политика, но най-вече с музика, все по-малко успешно, докато фалирала напълно и загубила всичко, дори замъка си.
През 1975 година в Париж се състояло специално шоу, посветено на 50-ата годишнина на Жозефин на сцената. Да я видят дошли всичките й почитатели – принцеса Грейс от Монако, София Лорен, Жана Моро, Ален Делон и много други. Жозефин цяла вечер пяла и танцувала, с цялата страст, с която живеела живота си. На сутринта не се събудила. Цял Париж изпратил в последния й път Жозефин, която умряла от радост.
