ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Жулиет Греко – икона, муза, вселена

Жулиет Греко – икона, муза, вселена

Снимка: BBC

Жулиет Греко е от онези "жени вселени", които трудно се описват с думи. Неповторимото й излъчване буди удивление, гласът й е иконичен за цяла музикална епоха, а неподправената й красота я превръща в кинозвезда и муза на философите ексистенциалисти, сред които са Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Греко напусна сцената на живота на 23 септември на 93-годишна възраст, но след нея останаха да звучат най-емблематичните френски шансони като Jolie Môme, Déshabillez-moi и La Javanaise.

Животът на певицатa е също толкова вълнуващ, колкото и творчеството й. Родена е във френския град Монпелие на 7 февруари 1927 г. Баща й напуска семейството, когато е съвсем малка, затова тя и сестра й за отгледани предимно от баба си, докато майка им, също Жулиет, не ги премества в Париж. По време на Втората световна война майка й работи активно за френската Съпротива, а през 1943 г. е арестувана. По-късно задържат и самата Жулиет, заедно със сестра й Шарлот. Двете са разпитвани и измъчвани в опит да бъде изкопчена информация за майка им. По-късно майката и сестрата на певицата са изпратени в концентрационен лагер в Северна Германия – затвор само за жени, създаден по лична заповед на Хайнрих Химлер. Зад неговите стени умират над 50 000 жени – обгазявани, пребивани, умиращи от глад. Жулиет е пощадена от лагера и изпратена в женски затвор за няколко месеца. По-късно е освободена, когато е само на 16 години.

Следвоенна Франция става център на бохемската култура, а Жулиет се превръща в нейна икона. Движи се в средите на интелектуалците и се среща с  Жан-Пол Сартр, Жан Кокто и Борис Виан. Прави дебюта си в пиеса през 1946 г., а после става водещ на радио шоу, посветено на поезията. Близостта й с редица философи й носи прозвището „Музата на екзистенциалистите“. Има кратка любовна авантюра с джазмузиканта Майлс Дейвис, както и с основателя на 20th Century Fox Дарил Занук, с 25 години по-възрастен от нея, който я въвежда в Холивуд и помага за участието й в няколко хитови продукции.

Жени се през 1949 г. за първия си съпруг – актьорът Филип Льомер, от когото ражда и единственото си дете, а връзката им е 10-годишна. Вторият й съпруг е актьорът Мишел Пиколи, но бракът им трае едва 3 години. С третия си съпруг – композиторът Жерар Жоане, споделя цели 30 години от живота си, до смъртта му през 2018 г. Греко е достатъчно смела да се впуска в предизвикателства и да търси любовта, без да се интересува от социалните порядки и хапливите забележки по неин адрес. Отказва много предложения за брак, включително и на самия Марлон Брандо. И въпреки бурния си личен живот, тя не спира и да твори.

Първият звукозапис на Греко е от 1950 г., а гърленият й дълбок глас я прави известна и извън Париж. В следващите три десетилетия кариерата ѝ на певица е толкова успешна, че добива световна популярност. Налага се и като модно вдъхновение за жени по целия свят заради запомнящия се стил – стилно каре, дълга очна линия като на Клеопатра и черни дрехи.

Публичният й образ се радва на широк интерес, като през 1982 г. звездата издава първата си автобиографична книга. Музиката й се превръща в саундтрак на цяла епоха във френската култура, а тя самата прави концерти и записва песни до 89 години. През 2007 г. е диагностицирана с онкологично заболяване, но успява да се излекува и отново се връща на сцената. 

„Сцената е моята страна тя е тази, в която живея най-интензивно и се чувствам жива. Това е любовта. Истинската любов!", пише тя в автобиографичната си книга. И остава завинаги влюбена.

 

50 години без лилавата мъгла на Джими Хендрикс

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...