Жулиет Греко е от онези "жени вселени", които трудно се описват с думи. Неповторимото й излъчване буди удивление, гласът й е иконичен за цяла музикална епоха, а неподправената й красота я превръща в кинозвезда и муза на философите ексистенциалисти, сред които са Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Греко напусна сцената на живота на 23 септември на 93-годишна възраст, но след нея останаха да звучат най-емблематичните френски шансони като Jolie Môme, Déshabillez-moi и La Javanaise.

Животът на певицатa е също толкова вълнуващ, колкото и творчеството й. Родена е във френския град Монпелие на 7 февруари 1927 г. Баща й напуска семейството, когато е съвсем малка, затова тя и сестра й за отгледани предимно от баба си, докато майка им, също Жулиет, не ги премества в Париж. По време на Втората световна война майка й работи активно за френската Съпротива, а през 1943 г. е арестувана. По-късно задържат и самата Жулиет, заедно със сестра й Шарлот. Двете са разпитвани и измъчвани в опит да бъде изкопчена информация за майка им. По-късно майката и сестрата на певицата са изпратени в концентрационен лагер в Северна Германия – затвор само за жени, създаден по лична заповед на Хайнрих Химлер. Зад неговите стени умират над 50 000 жени – обгазявани, пребивани, умиращи от глад. Жулиет е пощадена от лагера и изпратена в женски затвор за няколко месеца. По-късно е освободена, когато е само на 16 години.

Следвоенна Франция става център на бохемската култура, а Жулиет се превръща в нейна икона. Движи се в средите на интелектуалците и се среща с  Жан-Пол Сартр, Жан Кокто и Борис Виан. Прави дебюта си в пиеса през 1946 г., а после става водещ на радио шоу, посветено на поезията. Близостта й с редица философи й носи прозвището „Музата на екзистенциалистите“. Има кратка любовна авантюра с джазмузиканта Майлс Дейвис, както и с основателя на 20th Century Fox Дарил Занук, с 25 години по-възрастен от нея, който я въвежда в Холивуд и помага за участието й в няколко хитови продукции.

Жени се през 1949 г. за първия си съпруг – актьорът Филип Льомер, от когото ражда и единственото си дете, а връзката им е 10-годишна. Вторият й съпруг е актьорът Мишел Пиколи, но бракът им трае едва 3 години. С третия си съпруг – композиторът Жерар Жоане, споделя цели 30 години от живота си, до смъртта му през 2018 г. Греко е достатъчно смела да се впуска в предизвикателства и да търси любовта, без да се интересува от социалните порядки и хапливите забележки по неин адрес. Отказва много предложения за брак, включително и на самия Марлон Брандо. И въпреки бурния си личен живот, тя не спира и да твори.

Първият звукозапис на Греко е от 1950 г., а гърленият й дълбок глас я прави известна и извън Париж. В следващите три десетилетия кариерата ѝ на певица е толкова успешна, че добива световна популярност. Налага се и като модно вдъхновение за жени по целия свят заради запомнящия се стил – стилно каре, дълга очна линия като на Клеопатра и черни дрехи.

Публичният й образ се радва на широк интерес, като през 1982 г. звездата издава първата си автобиографична книга. Музиката й се превръща в саундтрак на цяла епоха във френската култура, а тя самата прави концерти и записва песни до 89 години. През 2007 г. е диагностицирана с онкологично заболяване, но успява да се излекува и отново се връща на сцената. 

„Сцената е моята страна – тя е тази, в която живея най-интензивно и се чувствам жива. Това е любовта. Истинската любов!", пише тя в автобиографичната си книга. И остава завинаги влюбена.

50 години без лилавата мъгла на Джими Хендрикс