Древните гърци вярвали, че в началото съществува само вечният и безграничен Хаос. Целият свят и безсмъртните богове произлизат от него. Първото дете на Хаоса е Гея (Земята). След нея се ражда мрачният Тартар – ужасната тъмна бездна. Хаосът дава началото на Нукта (Нощ) и на нейния брат Ереб (Мрак). От тях произлизат светлият Ден и Въздухът (Ефирът) и близнаците Хипнос (Сън), Танатос (Смърт) и Лета (Забрава). От Хаоса води началото си и Ерос (Любовта). Гея ражда синьото небе Уран и става негова жена. Те са първото поколение богове. Двамата създават чудовищата циклопи и сторъките великани – хекатонхейрите, както и титаните, второто поколение богове – Океан и Тетия, Койос и Феба, Хиперион и Тея, Кронос и Рея, Криос и Япет (чийто син бил Прометей), Темида и Мнемозина. Титанът Кронос въстава срещу баща си Уран, скопява го и се възцарява над Света.
Тогава започва Златният век – най-ранната и щастлива епоха в историята на хората и боговете. Той продължава дотогава, докато над света властва небесният владетел Кронос. Хората от първото поколение живеят безгрижно и получават всичко в изобилие от щедрата земя, без да се трудят. От клоните на дърветета те късат вкусни и сочни плодове, текат реки от златен мед, от нектар и мляко; няма войни, няма престъпления и убийства, нещастия, беди и болести. Хората живеят заедно с боговете, които слизат при тях и им помагат. Когато се уморят от годините, хората заспиват блажено вечен сън и се превръщат в благосклонни божества.
Но когато Кронос е победен и затворен в мрачния Тартар от сина си Зевс, който е начело на третото, олимпийското поколение богове, настъпва Сребърният век. На мястото на вечната пролет на Златния век Зевс създава четирите годишни времена. Хората започват с труд да си изкарват прехраната, живеят вече само по сто години и се самообричат на зла участ поради собствената си глупост. Те се възгордяват и престават да почитат боговете. Гръмовержецът Зевс скрива това второ човешко поколение под земята и създава ново, трето поколение хора.
С него се свързва третата световна епоха – т. нар. Меден век (или Бронзов век), който е по-тежък от Сребърния. Митът за девойката Пандора разказва, че тя, любопитна и настойчива, отваря забранената кутия, дарена от боговете и от нея излизат всички беди, нещастия, войни, страдания и болести. Само Надеждата излиза последна от дъното на кутията. Хората започват да враждуват помежду си и тръгват към гибел. Зевс се разгневява на човеците от третото поколение и праща всемирният Потоп. Оставя само двойката Девкалион и Пира, които построяват кораб и отвеждат в него по един от животинските и растителни видове.
След края на потопа Девкалион и Пира оцеляват и се превръщат в родоначалници на четвъртото поколение хора – тези от епохата на Железния век. По това време героите – могъщи и достойни, приличащи на боговете, се пренасят на Олимп или на Острова на блажените, където Зевс ги дарява със спокоен и щастлив вечен живот.
Епохата на героите включва величествените събития около Херкулес, Персей, Тезей и Белерофонт, около похода на Аргонавтите и този на седемте срещу Тива, както и Троянската война, която приблизително маркира края на героичната епоха.
С третото поколение богове – Олимпийските, започва героическото митологично време. Тъй като боговете не умират, времето не се измерва с техния живот, а с циклите в природата и в космоса. На Олимп живеят боговете; Земята е мястото, обитавано от смъртните хора, а бог Хадес владее света на отвъдното. Зевс е върховният бог на небето, но той споделя властта с братята си Посейдон (владетел на водите) и Хадес, който се грижи за душите на мъртвите и е владетел на подземното царство.[[more]]Други олимпийски богове са Атина – богиня на мъдростта, изкуствата, обучението и войната, Арес – бог на войната и героите, Артемида – богиня на лова, животните, плодородието и целомъдрието, Хефест – бог на огъня, занаятите и оръжията, Аполон – бог на танците, музиката, лечителското изкуство, стрелбата с лък. Хермес – бог на пастирите и пътешествениците и вестител на боговете, Афродита – богиня на любовта и външната красота, Хера – съпруга на Зевс, богиня на брака и верността, Хестия – богиня на дома, семейството и домашното огнище, Деметра – богиня на земята, цветята и растенията, храната, запазването на брака. Дионис е най-младият бог в пантеона – бог на веселието, театъра и виното; той е син на Зевс.
След края на героическата епоха настъпва Желязната епоха. Тя е най-тежка за хората, които прекарват живота си в скръб и печал, трудят се непосилно и оплакват съдбата си. Господстват жестоките нрави, изчезва почитта към бащите, приятелството е загубено, всичко като че ли губи стойност. Така човечеството се отдръпва от боговете и от техния възвишен свят и ги обрича на забрава...
