ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

6 мита за раждането, които бяха разбити на пух и прах

6 мита за раждането, които бяха разбити на пух и прах

Снимка: Josh Willink

Единственото общо между двете ми раждания беше, че завършиха със секцио. Като емоции и преживяване бяха доста различни. Заради това, че се случиха през четири години, заради това, че бяха в две различни държави, заради подкрепата, която имах първия път, а втория не, причините са много. Става ми наистина смешно, когато осъзная колко "заблудена" съм била относно раждането, преди да го изживея.

Първия път смятах, че съм достатъчно подготвена заради всички курсове, които бях посетила, заради книгите, които бях изчела, и заради усещането, че аз и тялото ми сме в идеален синхрон, така че когато моментът настъпи, всичко ще се случи прекрасно и естествено… До момента, в който водите ми не изтекоха и контракциите ми не се развиха скорострелно и много, много болезнено. Тогава осъзнах, че всъщност нищо не знам, и докато редувах крещене и дишане, в промеждутъците изобщо не провиждах появата на бебето, само се питах дали ще оцелея.

Години по-късно осъзнавам, че съм имала малко илюзорна представа за това как ще се случи всичко. И ако сега имах среща с няколко години по-младото си Аз, бих й казала тези много основни неща, за които да се подготви.

Раждането няма нищо общо с това да легнеш и да чакаш бебето да излезе

Първият и основен разбит на пух и прах мит беше, че всъщност раждането няма нищо общо с това да легнеш и да чакаш бебето да излезе. До голяма степен отдавам тази заблуда на филмите, в които жената лежи, напъва няколко пъти и бебето излиза.

Когато контракциите ми започнаха и най-накрая се озовах в родилна зала, последното, което можех да направя, бе да легна. За щастие, и никой не ме е карал. Сестрата ме разхождаше из стаята, окуражаваше ме да се движа, предлагаше ми да заемам всякакви нестандартни пози, но не и да легна по гръб.

При други обстоятелства раждането сигурно щеше да прогресира и в един момент все пак щях да заема легнала поза и да започна да "напъвам", но заради проблеми, които настъпиха след неколкочасови контракции, беше взето решение за секцио. След появата на Алекс, поставянето на упойката беше един от най-щастливите ми моменти.

Откакто се помни Барбара, все я питат на кого е кръстена. Преди обичала да се шегува, че е на прабаба си от Америка, но всъщност зад името няма велика история освен една любов към различното от страна на нейните родители през едни далечни дни на 90-те години. Непоправима мечтателка и романтичка, нещо или някой винаги трябва да я държи здраво стъпила на земята, за да не полети и да не се загуби във...