Академия за родители е безплатен форум за мами и татковци, които искат да направят информиран избор за образованието, възпитанието и здравето на децата си. Цел на Академията и съпътстващите я събития е да обедини бъдещи и настоящи родители, специалисти в различни области, неправителствени организации и компании около една обща идея – да отгледаме здрави, възпитани и умни деца.
Имаме удоволствието в партньорство с Академия за родители да ви представим в рамките на няколко седмици някои от най-интересните лекции на форума. Следете страницата им във фейсбук за актуална информация относно следващите издания на Академията.[[more]]Днес ви представяме лекцията на Милена Каменова – клиничен психолог, който подкрепя семейства, двойки, деца и родители да намерят решение на трудностите, които им пречат да бъдат свободни, хармонични и спокойни. Според нея няма как да помогнем на децата, ако не обърнем внимание на родителите – те трябва да се събират, да споделят, да си дават идеи и да се подкрепят, за да не се лутат в информацията. В темата Милена разглежда предположенията на майките и татковците, които най-често застават между тях и децата.
1. Трябва да имаме власт над децата, защото предполагаме, че по този начин:
- Детето ще ни слуша
- Ще знае кой оглавява йерархията
- Ще разбере, че сме силни
- Ще ни следва
- Ще имаме контрол
- Така е редно, защото така сме възпитани ние
Какво всъщност се случва: няма как да поемаме контрола за тяхното развитие и да очакваме децата да са самостоятелни
- Детето не се научава да поема отговорност за себе си
- Страхува се от родителите си
- Връзката на доверие в семейството е нарушена
- Ниско себеуважение
- Детето спира да бъде спонтанно
Алтернатива
- Отношения, основани на равно достойнство
- Приемане на детето насериозно
- Открит искрен диалог
- Поставяне на граници с любов
- Изграждане на самостоятелност
Резултат: взаимно уважение между пълноценни личности, уверено и автентично дете
2. Предполагаме, че конфликтите между родителите са вредни, защото:
- Детето се наранява, когато родителите му не се обичат
- Крещенето на висок глас плаши детето
- Несъгласието между родителите е объркващо за детето
- Детето не разбира
Какво всъщност е важно?
- Начинът, по който протичат конфликтите, а не честотата им
- Да се реализират, а не да са скрити
- Детето да не е обект на конфликта
- Да са от позиция на партньори, а не на родители
По този начин конфликтите:
- Укрепват интегритета на детето
- Учат го да се вслушва в себе си
- Укрепват близостта между членовете на семейството
- Родителите поемат отговорност за семейната атмосфера
3. Предполагаме, че само ако имаме време:
- Ще можем да сме пълноценни родители
- Ще можем да им дадем всичко, от което се нуждаят
- Ще бъдем винаги там, когато имат нужда
- Ще се тревожим по-малко
- Няма да им липсваме
- Няма да ни липсват
Какво всъщност е важно:
- Качество, а не количество
- Как прекарваме времето с децата си
- Тук и сега
- Любопитство към техния свят
- Чуваме ги и ги виждаме
- Захранване на отношенията
- Важно е каква е вътрешната връзка с родителите
По този начин:
- Осъществява се автентичен контакт с детето
- То се чувства обичано
- Улеснява се отделянето му
- Детето израства емоционално
- Учи се само да си доставя радост и да се грижи за себе си
4. Трябва да научим децата да бъдат отговорни към другите, защото предполагаме, че:
- Децата трябва да се учат да бъдат добри и състрадателни
- Трябва да уважават правилата и да се съобразяват
- Трябва да се адаптират към средата
- Така ще бъдат успешни в комуникацията и любовта
Какво всъщност е важно:
- Вместо да ги учим да спазват правила, нека ги научим да уважават граници
- Отговорността не може да се насажда
- Лична отговорност – към своите чувства, мисли и действия
- Да им предадем ценности, а не задължения
- От отношението към себе си произтича отношението към другите
- Емпатията към себе си
По този начин:
- Детето се научава на себеуважение
- Уважава различието на другите
- Поема отговорност в съответствие с личните вярвания
- Поставят се граници без чувство за вина
- Дава се любов без гняв и страх
- Детето става автор на живота си, а не жертва
5. Детската агресия трябва да се наказва, защото чувстваме, че:
- Негативното поведение трябва да бъде прекъснато
- Страх, че детето ще стане неуправляемо
- Страх, че не се интересува от чувствата на другите
- Притеснение, че детето може да нарани
- Притеснение, че детето може да бъде наранено
Какво е важно:
- Агресията трябва да бъде разбрана
- Всяка агресия има обяснение
- Да подпомогнем конструктивното изразяване на гнева
- Да уважаваме емоцията (гняв, страх, болка), да поставяме граница на поведението
- Търсене на алтернатива – какво друго можеш да направиш, когато се почувстваш така?
На какво ще се научи детето:
- Да осмисля поведението си
- Да изразява гнева си с уважение
- Да поема отговорност в комуникацията
- Да е свързано със себе си и да се свързва с другите
- Агресията намалява
Още митове и практическите съвети можете да научите от видеото.