Общество

Академия за родители: 5 мита за родителството, които ни пречат в отношенията с децата

Няма как да помогнем на децата, ако не обърнем внимание на родителите – те трябва да се събират, да споделят, да си дават идеи и да се подкрепят, за да не се лутат в информацията

Академия за родители: 5 мита за родителството, които ни пречат в отношенията с децата

Академия за родители е безплатен форум за мами и татковци, които искат да направят информиран избор за образованието, възпитанието и здравето на децата си. Цел на Академията и съпътстващите я събития е да обедини бъдещи и настоящи родители, специалисти в различни области, неправителствени организации и компании около една обща идея – да отгледаме здрави, възпитани и умни деца.

Имаме удоволствието в партньорство с Академия за родители да ви представим в рамките на няколко седмици някои от най-интересните лекции на форума. Следете страницата им във фейсбук за актуална информация относно следващите издания на Академията.[[more]]Днес ви представяме лекцията на Милена Каменова – клиничен психолог, който подкрепя семейства, двойки, деца и родители да намерят решение на трудностите, които им пречат да бъдат свободни, хармонични и спокойни. Според нея няма как да помогнем на децата, ако не обърнем внимание на родителите – те трябва да се събират, да споделят, да си дават идеи и да се подкрепят, за да не се лутат в информацията. В темата Милена разглежда предположенията на майките и татковците, които най-често застават между тях и децата.

1. Трябва да имаме власт над децата, защото предполагаме, че по този начин:

  • Детето ще ни слуша
  • Ще знае кой оглавява йерархията
  • Ще разбере, че сме силни
  • Ще ни следва
  • Ще имаме контрол
  • Така е редно, защото така сме възпитани ние

Какво всъщност се случва: няма как да поемаме контрола за тяхното развитие и да очакваме децата да са самостоятелни

  • Детето не се научава да поема отговорност за себе си
  • Страхува се от родителите си
  • Връзката на доверие в семейството е нарушена
  • Ниско себеуважение
  • Детето спира да бъде спонтанно

Алтернатива

  • Отношения, основани на равно достойнство
  • Приемане на детето насериозно
  • Открит искрен диалог
  • Поставяне на граници с любов
  • Изграждане на самостоятелност

Резултат: взаимно уважение между пълноценни личности, уверено и автентично дете

2. Предполагаме, че конфликтите между родителите са вредни, защото:

  • Детето се наранява, когато родителите му не се обичат
  • Крещенето на висок глас плаши детето
  • Несъгласието между родителите е объркващо за детето
  • Детето не разбира

Какво всъщност е важно?

  • Начинът, по който протичат конфликтите, а не честотата им
  • Да се реализират, а не да са скрити
  • Детето да не е обект на конфликта
  • Да са от позиция на партньори, а не на родители

По този начин конфликтите:

  • Укрепват интегритета на детето
  • Учат го да се вслушва в себе си
  • Укрепват близостта между членовете на семейството
  • Родителите поемат отговорност за семейната атмосфера

3. Предполагаме, че само ако имаме време:

  • Ще можем да сме пълноценни родители
  • Ще можем да им дадем всичко, от което се нуждаят
  • Ще бъдем винаги там, когато имат нужда
  • Ще се тревожим по-малко
  • Няма да им липсваме
  • Няма да ни липсват

Какво всъщност е важно:

  • Качество, а не количество
  • Как прекарваме времето с децата си
  • Тук и сега
  • Любопитство към техния свят
  • Чуваме ги и ги виждаме
  • Захранване на отношенията
  • Важно е каква е вътрешната връзка с  родителите

По този начин:

  • Осъществява се автентичен контакт с детето
  • То се чувства обичано
  • Улеснява се отделянето му
  • Детето израства емоционално
  • Учи се само да си доставя радост и да се грижи за себе си

4. Трябва да научим децата да бъдат отговорни към другите, защото предполагаме, че:

  • Децата трябва да се учат да бъдат добри и състрадателни
  • Трябва да уважават правилата и да се съобразяват
  • Трябва да се адаптират към средата
  • Така ще бъдат успешни в комуникацията и любовта

Какво всъщност е важно:

  • Вместо да ги учим да спазват правила, нека ги научим да уважават граници
  • Отговорността не може да се насажда
  • Лична отговорност – към своите чувства, мисли и действия
  • Да им предадем ценности, а не задължения
  • От отношението към себе си произтича отношението към другите
  • Емпатията към себе си

По този начин:

  • Детето се научава на себеуважение
  • Уважава различието на другите
  • Поема отговорност в съответствие с личните вярвания
  • Поставят се граници без чувство за вина
  • Дава се любов без гняв и страх
  • Детето става автор на живота си, а не жертва

5. Детската агресия трябва да се наказва, защото чувстваме, че:

  • Негативното поведение трябва да бъде прекъснато
  • Страх, че детето ще стане неуправляемо
  • Страх, че не се интересува от чувствата на другите
  • Притеснение, че детето може да нарани
  • Притеснение, че детето може да бъде наранено

Какво е важно:

  • Агресията трябва да бъде разбрана
  • Всяка агресия има обяснение
  • Да подпомогнем конструктивното изразяване на гнева
  • Да уважаваме емоцията (гняв, страх, болка), да поставяме граница на поведението
  • Търсене на алтернатива – какво друго можеш да направиш, когато се почувстваш така?

На какво ще се научи детето:

  • Да осмисля поведението си
  • Да изразява гнева си с уважение
  • Да поема отговорност в комуникацията
  • Да е свързано със себе си и да се свързва с другите
  • Агресията намалява

Още митове и практическите съвети можете да научите от видеото.