Общество

Академия за родители: Ранни белези за нарушено развитие при децата

Етапи не се пропускат. Ако детето не се е справило с една задача на развитието, няма да премине към следващата, докато не усвои нужното

Академия за родители: Ранни белези за нарушено развитие при децата

Академия за родители е безплатен форум за мами и татковци, които искат да направят информиран избор за образованието, възпитанието и здравето на децата си. Цел на Академията и съпътстващите я събития е да обедини бъдещи и настоящи родители, специалисти в различни области, неправителствени организации и компании около една обща идея – да отгледаме здрави, възпитани и умни деца.

Имаме удоволствието в партньорство с Академия за родители да ви представим в рамките на няколко седмици някои от най-интересните лекции на форума. Следете страницата им във фейсбук за актуална информация относно следващите издания на Академията.[[more]]Днес ви представяме лекцията на Станислава Чуринскиене – психолог и автор на романи. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” и НБУ, със специализация в Smith College (САЩ). Има опит в работата с младежи със сериозни психични разстройства, психодинамична психотерапия и социални дейности.

От темата “Ранни белези за нарушено развитие при децата” ще научим кои са четирите опасни мита за детското развитие и кои са нещата, които един родител трябва да наблюдава.

Мит: „Всяко дете се развива със собствени темпове; не сравнявайте детето си с другите“
Реалност: Всяко по-значимо закъснение от средните норми за детските постижения на развитието (сядане, лепетна реч, пълзене, прохождане, проговаряне) е сигнал за проблем и трябва да се потърси професионално мнение.

Мит: „Детето ще го израсте – с времето нещата ще се наместят от само себе си“.
Реалност: Макар да има изолирани случаи на спонтанно наваксване в забавянето на развитието, мнозинството от децата, които показват трудности, имат нужда от целенасочена помощ.

Мит: „Щом педиатърът не вижда нищо притеснително, всичко е наред“
Реалност: Повечето родители на деца с проблеми в развитието, допринесли за това представяне, споделят, че им се иска педиатрите им да не са ги успокоявали с „нищо му няма на детето, ще го израсте“.

Мит: „Ако детето не прави нещо, ще започне да прави направо следващото. Например не казва думички на 2 г., но ще проговори с цели изречения“
Реалност: Етапи не се пропускат. Ако детето не се е справило с една задача на развитието, няма да премине към следващата, докато не усвои нужното.

Норма и сигнали за отклонение в детското развитие

3 месеца: детето гука; държи дланите свободно отворени; плаче, за да изрази нужди; приближава ръцете си към средната линия на тялото, когато си играе; лежи по корем и повдига главата и гърдите с помощта на лактите; буди се от силен шум.

6 месеца: детето седи без опора или подпирайки се с ръце; обръща главата си към звук; започва да бърбори със звукосъчетания като “ма”, “ба”, “га”, “да”; обръща се от корем по гръб и обратно; прехвърля предмет от едната ръка в другата; играе на интерактивни игри като „ку-ку“; реагира на емоциите на околните.

12 месеца: подава играчки на възрастен, когато го помолят; посочва към интересни или желани предмети; пляска с ръце за „браво“, маха за „чао“, когато го помолят – появяват се първите социални жестове; може да вземе малки предмети с палец и показалец; реагира на името си; подпира се на мебели, за да се изправи и да седне пак; имитира звуци от речта на обкръжаващите го.

18 месеца: разбира лесни команди – “донеси това”, “вдигни онова”; прикляка да вземе играчка и се изправя без подкрепа от възрастен; познава частите на тялото си; използва спонтанно 10-20 думи; изучава тялото си с любопитство; катери се на високи мебели.

24 месеца: може да скочи едновременно с два крака; може да изкачва стълби с помощта на парапет; бяга стабилно на цяло стъпало; формира изречения от 2-3 думи; участва в дейности „на ужким“ – символна игра; имитира домакински дейности на възрастните; показва загриженост, ако някой около него страда.

36 месеца: вече има водеща ръка – лява или дясна; може да редува краката, качвайки се по стълби; играе с други деца; говори с изречения, използвайки съюзи – “но”, “и”, “без да”; задава въпроси.

Какво да направим, ако забележим притеснително закъснение или поведение у детето?

  • Отнасяме въпроса към педиатъра
  • Изискваме преглед от невролог
  • Водим детето на невропсихолог
  • Обследва го логопед

Кои са нормите и сигналите за отклонения в детското развитие? За да научите повече, да чуете конкретни примери и съвети, изгледайте видеото.