Общество

Българските детски автори - мисията невъзможна

Децата ни растат, без да са прочели нито ред от "Патиланци", "Ането", "Ян Бибиян", "Лиско", "Чернишка", "Меко казано"...

Българските детски автори - мисията невъзможна

От няколко дни чета на сина си „Тримата братя и златната ябълка“ на Ангел Каралийчев. Намерих я в старото ми томче с български народни приказки, разказани от големия български писател, което съм запазила като по чудо. Не му я чета, защото чак толкова много държа да се запознае с творчеството но Ангел Каралийчев, макар и да ми е трудно да преглътна, че той няма да знае нито за Тошко Африкански, нито за Ането. Чета я, защото мисълта, че няма да знае за Долната земя, за Горите Тилилейски, за Вейхайвей и за триглавата ламя, изведнъж ми дойде малко в повече.

Запитах се защо го лишавам. Защо да знае само за Смог и за Годзила, като тук наготово го чака още едно приказно чудовище, не по-лошо от другите? Защо да не разбира майка си, когато тя по навик нарича цивилозованата част от света „горната земя“ или някое далечно място – „вдън горите тилилейски“? Защо да не знае поне една българска народна приказка?![[quote:0]]И го направихме – четем „Тримата братя“ всяка вечер. Ще ви кажа кое ми е много трудно: трудно ми е да го впечатля с илюстрациите, които в най-добрия случай са повече битови, отколкото приказни. А той е на шест – възраст, на която децата още посрещат една книга по картинките. Ще кажете: ами ти четеш книга отпреди 30 години! Ще ви отговоря: днешните издания на български детски автори или народни приказки са още по-ужасни. Другото много трудно е да обяснявам архаизми, част от които и аз не разбирам. Гледам да чета всичко, за да му обогатявам речника, но... никак не е лесно. Езикът просто се е променил за тези няколко десетилетия. И децата не са виновни за това.

И така, чета аз „Тримата братя“ на сина си и се чудя: толкова ли не може тези най-хубави български произведения за деца да бъдат адаптирани и илюстрирани, така че да могат да се конкурират с чуждите издания? Толкова ли е трудно да се издаде „Тошко Африкански“, например, с хубави илюстрации и някой добър редактор да олекоти текста от всички архаизми и дилектизми, с които той изобилства? Толкова ли е трудно да се издаде с добра типография и на хубава хартия? Толкова ли е трудно да се направи добра кампания и книжката да се нареди на най-видимите места, а не да наднича жално от най-долната лавица? Някой ще възрази, че това е посегателство върху оригинала. Друг ще попита какво им е на тези илюстрации... Трети ще каже: ами кой ще си я купи...

Аз има какво да отговоря, но докато се разправяме, децата ни растат, без да са прочели нито ред от "Патиланци", "Ането", "Ян Бибиян", "Лиско", "Чернишка", "Меко казано". И така завинаги си оставаме на "долната земя"...