Общество

Българското образование: Откъде да започнем?

Нужна е изцяло нова парадигма на образованието. Нужна е революция!

Българското образование: Откъде да започнем?

От себе си. От начина ни на мислене.

Да зарежем този агнешки синдром да следваме стадото, особено когато не ни харесва да го следване, смърди ни гадно и знаем, че ни водят на заколение.
Тези от вас, които сте родители или ви предстои да бъдете такива, задайте си моля ви един въпрос. Представете си детето си на възрастта, на която вие сте сега и се запитайте – какъв искам да бъде тя или той тогава?
Вярвам, че колкото и да сме различни всички ще дадем един и същ отговор. Аз имам син на 5. Когато е на 35, аз искам само едно – да е щастлив. Не ме интересува колко дипломи ще има, каква ще му е професията, колко пари ще изкарва на месец. Искам само да е щастлив с живота си. Вярвам че, всеки родител иска това за детето си. И дава най-доброто, на което е способен, за да му помогне да порасне като щастлив човек, да му даде онези способности и знания, които да му помогнат да намери своя път. Това е важало и за нашите родители, и за техните родители.

Защо тогава светът не е щастливо място?

Може би защото по пътя на нашата еволюция човекът е загубил рецептата за щастие и е започнал да го търси някъде навън, някъде извън себе си. А не там, където щастието винаги е било – в нас самите. Какво общо има това с образованието ли? Много! Защото, в желанието си да видим детето си щастливо като пораснал възрастен, ние съзнателно или несъзнателно му залагаме модели, които не го водят натам. Модели, на които и нас са ни научили като деца. Учи, получавай добри оценки, завърши престижна гимназия, магистратура в университет, намери си хубава работа, направи кариера, получи социален статус, осигури си финансова стабилност, за да можеш да създадеш семейство. Да постигнеш всичко това е чудесно. Но то няма да направи никого щастлив, ако не е намерил щастието вътре в себе си.
Да си щастлив, означава да познаваш себе си. Да следваш собствените си потребности. Да знаеш, че винаги имаш избор, да не се страхуваш да го направиш и да носиш отговорност за него. Да вярваш че можеш. Да търсиш. Да питаш. Да се съмняваш. Да се доверяваш. Да обичаш.

Ето това трябва да учи училището децата. А не да бъдат послушни, да заучават уроци, да мълчат в час и сляпо да се подчиняват на авторитети.
Училището трябва да ги учи как да разкриват и развиват своята уникалност и неповторими таланти, а не да ги превръща в бурмички в нечия машина за пакетиране на мечти.[[quote:0]]Да осъзнаем, че като родители ние имаме право да избираме образованието за децата си. Да изискваме качество на услугата, за която плащаме с нашите данъци. Да не се примиряваме с една образователна система, която е толкова остаряла и неадекватна на настоящето, а какво пък да кажем за бъдещето. Да не пропиляваме години от живота на децата си и най-вече да не убиваме техния естествен стремеж към учене, като ги напъхваме в една рамка, която никога за нищо няма да им послужи.

Замислете се – моят първи учебен ден беше преди 30 години и той не е с нищо по-различен от първия учебен ден на сегашните 6-годишни. Училището си е същото, учебната програма, начинът на преподаване и учене, структурата на училищната система – те са си същите. А светът? Замислете се колко се е променил светът за тези 30 години? За какво подготвяме децата си като ги пращаме в училище? За миналото?[[more]]Докато родителите не променим начина си на мислене и не започнем да отстояваме нашето право да избираме образованието на децата си, да изискваме качество и адекватност на образователната услуга, държавата „майка“ няма да промени нищо. Новият закон за образованието е чудесен пример за това! Уви!

Нужна е изцяло нова парадигма на образованието. Нужна е революция! Но революцията трябва да се случи първо в съзнанието на родителите. И когато това стане, образователната система ще се промени, защото няма да има друг избор.