ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Да опознаеш света с уста

Да опознаеш света с уста

Снимка: Pexels

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Продължаваме да ви представяме любопитни теми от „Академия за родители“ – най-големия семеен форум с каузата да предостави на всички бъдещи и настоящи родители обективна информация и реални знания за здравето, образованието и възпитанието на децата, както и увереност, че могат да се справят с едно от най-големите предизвикателства в живота.

Бебето поставя и смуче палеца си още преди да се появи на бял свят. От момента на раждане, сученето е един от примитивните рефлекси, с които то е „оборудвано“. А те са съществени за оцеляването и адаптирането му към света. Усещанията в бебешката уста са много по-развити в сравнение с която и да е друга част на тялото. Всъщност устата на бебето е неговият „прозорец към света”.

Много често сме свикнали да чуваме, че бебето непрекъснато „лапа” нещо. Това се наблюдава много интензивно през първите 4 – 6 месеца от живота му. В началото търси да засуче гърдата на мама, биберона, пръстите си, чаршафа – за него това е без значение, защото сученето е част от генетичното му наследство. Чрез него бебето се запознава с основни белези на предметите като мекота, твърдост, гладкост и др., а и разбира се, се храни. Тези „знания” ще му бъдат полезни малко по-късно – при преминаването от хранене от гърда или шише към хранене с лъжица и пиене от чаша, и при прилагането на различни комбинации и последователности от специфични движения с устните, езика, челюстите, бузите.

С навършването на шестия месец, бебетата вече не са така безпомощни, стават все по-любопитни. Те започват да седят без опора, да изправят рамене, когато лежат по корем, и да достигат играчки. Развиват по-добра стабилност на торса и раменете, което осигурява по-добри движения и свобода на двете ръце и устата. Горе-долу в този момент сученето престава да бъде рефлекс и се превръща във волево поведение, т.е. бебето „избира“ дали да суче, или не, а и какво си „заслужава“ да бъде опитано на вкус. (От негова гледна точка – всичко!)

Но защо сученето и лапането на предмети е толкова важна за развитието на бебето дейност? И освен като основно средство, осигуряващо храненето, каква роля играе то?

За много родители постоянното лапане на ръцете, сученето на ръбчета на дрешки и завивки, поставянето на предмети, особено такива, които не са били старателно почистени и дезинфектирани, е истински кошмар и сигурен източник на зарази и бактерии, попадащи право в устата на бебето им. Но всъщност тази банално досадна дейност осъществява някои важни функции за емоционалното, интелектуалното и физиологичното развитие.

Първо ще споменем за нещо, което на пръв поглед е доста неясно за родителите, но е от изключителна важност за психичното осъзнаване на бебето им. През приблизително първата година от живота си, бебето се намира в т. нар. “орален стадий” (според теорията на З. Фройд). Този стадий е свързан с детската сексуалност и е първата фаза от нейното развитие. Още с първия си плач бебето е водено от инстинкт, свързан не само с търсенето на храна, но и с търсенето на удоволствие. А именно удоволствието за бебето идва от сученето, придружено, разбира се, от зрителното, слуховото и кожното (да вкусват, да виждат, да бъдат галени, докосвани, целувани и прегръщани) възприятие на майката.

От силно психологичната функция на сученето ще преминем към една прагматична и жизнено необходима функция, а именно да го нахрани...

Има още...