Общество

Да опознаеш света с уста

Сученето е един от примитивните рефлекси на бебето

Да опознаеш света с уста

Снимка: Pexels

Продължаваме да ви представяме любопитни теми от „Академия за родители“ – най-големия семеен форум с каузата да предостави на всички бъдещи и настоящи родители обективна информация и реални знания за здравето, образованието и възпитанието на децата, както и увереност, че могат да се справят с едно от най-големите предизвикателства в живота.

Бебето поставя и смуче палеца си още преди да се появи на бял свят. От момента на раждане, сученето е един от примитивните рефлекси, с които то е „оборудвано“. А те са съществени за оцеляването и адаптирането му към света. Усещанията в бебешката уста са много по-развити в сравнение с която и да е друга част на тялото. Всъщност устата на бебето е неговият „прозорец към света”.

Много често сме свикнали да чуваме, че бебето непрекъснато „лапа” нещо. Това се наблюдава много интензивно през първите 4 – 6 месеца от живота му. В началото търси да засуче гърдата на мама, биберона, пръстите си, чаршафа – за него това е без значение, защото сученето е част от генетичното му наследство. Чрез него бебето се запознава с основни белези на предметите като мекота, твърдост, гладкост и др., а и разбира се, се храни. Тези „знания” ще му бъдат полезни малко по-късно – при преминаването от хранене от гърда или шише към хранене с лъжица и пиене от чаша, и при прилагането на различни комбинации и последователности от специфични движения с устните, езика, челюстите, бузите.

С навършването на шестия месец, бебетата вече не са така безпомощни, стават все по-любопитни. Те започват да седят без опора, да изправят рамене, когато лежат по корем, и да достигат играчки. Развиват по-добра стабилност на торса и раменете, което осигурява по-добри движения и свобода на двете ръце и устата. Горе-долу в този момент сученето престава да бъде рефлекс и се превръща във волево поведение, т.е. бебето „избира“ дали да суче, или не, а и какво си „заслужава“ да бъде опитано на вкус. (От негова гледна точка – всичко!)

Но защо сученето и лапането на предмети е толкова важна за развитието на бебето дейност? И освен като основно средство, осигуряващо храненето, каква роля играе то?

За много родители постоянното лапане на ръцете, сученето на ръбчета на дрешки и завивки, поставянето на предмети, особено такива, които не са били старателно почистени и дезинфектирани, е истински кошмар и сигурен източник на зарази и бактерии, попадащи право в устата на бебето им. Но всъщност тази банално досадна дейност осъществява някои важни функции за емоционалното, интелектуалното и физиологичното развитие.

Първо ще споменем за нещо, което на пръв поглед е доста неясно за родителите, но е от изключителна важност за психичното осъзнаване на бебето им. През приблизително първата година от живота си, бебето се намира в т. нар. “орален стадий” (според теорията на З. Фройд). Този стадий е свързан с детската сексуалност и е първата фаза от нейното развитие. Още с първия си плач бебето е водено от инстинкт, свързан не само с търсенето на храна, но и с търсенето на удоволствие. А именно удоволствието за бебето идва от сученето, придружено, разбира се, от зрителното, слуховото и кожното (да вкусват, да виждат, да бъдат галени, докосвани, целувани и прегръщани) възприятие на майката.

От силно психологичната функция на сученето ще преминем към една прагматична и жизнено необходима функция, а именно да го нахрани...

Има още...


Поставяйки и въртейки предмети в устата си, бебето обогатява и прецизира движенията на оралните органи в устата си. То се възползва от нея, започвайки да събира целия сетивен опит, до който може да се добере. С такова изследване на предмети детето научава какво е размер, форма, текстура, вкус, тежест.

Дори не толкова приятно нещо –  като никнене на зъбите, е ценно за трупане на собствен сетивен опит. Тогава желанието на детето да слага неща в устата, нараства. То се научава кое нещо му носи комфорт, като го задържа на мястото, кое го стимулира да го хапе и дъвче. Децата, които са предпазвани от слагане на играчки в устата си, трудно достигат до такова разбиране. При тях има по-силен (и изнесен напред в устата) рефлекс за повръщане.

Той се активира, когато предмет или храна докосне задната част на езика, и е жизнено необходим за оцеляването на бебето. През 4 – 6 месец силата му намалява именно чрез лапането на пръстите, на играчки. И би се активирал само при докосване на последната четвърт на езика. На пръв поглед това не изглежда важно, но всъщност е една сериозна причина децата да отказват да се хранят с лъжица например. Или да допускат парченца в храната си. От гледна точка на хранителните умения на едно дете колкото повече и разнообразен орално-сетивен опит е имало бебето през първата година, толкова по-добре.

Третата функция може да се определи като терапевтична: бебето суче, за да се успокоява, за да се приспива, за да намали силата от физическа болка, сученето му е толкова познато и близко, че го кара да се чувства сигурно и защитено.

И накрая (но не по важност) именно поставяйки предмети в устата си, облизвайки и опитвайки ги, детето опознава света. По този начин то изследва формата им, твърдостта им, материята или повърхността им – мека, гладка, грапава, груба… Лишавайки го от този тип взаимодействие с околната среда, го лишаваме от обратната връзка за нейното въздействие върху неговото тяло.

Автори: Милена Наумова и Петя Йорданова, Център за детско развитие „Ние, децата“

 

Взаимоотношенията между партньорите след появата на дете

Взаимоотношенията между партньорите след появата на дете