Едно е сигурно: децата ни винаги усещат, когато нещо не е наред. Ако съм напрегната или не се чувствам добре, те реагират. Сякаш имат вроден детектор, който моментално ги алармира, че нещо с мама не е наред и трябва да се намесят. Да изместят центъра и да насочат вниманието върху себе си, като ни дадат възможност да забравим за момент проблемите си.[[more]]Всяко колебание се усеща моментално. Забелязали ли сте? Имате много важна среща утре и трябва да сте концентрирани и добре подготвени за нея. Няма проблем, не се притеснявайте, те ще се погрижат за това – очаква ви напрегната вечер, ревящи и неспокойни деца, които имат нужда от вас и искат вашето пълно внимание. Колкото до срещата, просто забравете за нея.
Сигурна съм, че това не е случайно. Сигурна съм, че онази висша сила, която ни е създала, е измислила този невероятен начин да ни сигнализира, че трябва да спрем за момент и да обърнем внимание на децата си. В противен случай, мисля си, има риск напълно да ни погълне водовъртежът на ангажиментите и да забравим за себе си и тях. А те имат постоянна нужда от внимание и любов.[[quote:0]]Да си призная, в началото се ядосвах и не разбирах защо. Защо това се случва? Но сега знам. Знам, че трябва да спра и да се замисля... Има ли смисъл от това, което правя? Заслужава ли си да изпадам в подобни състояния, или просто трябва да се доверя на невероятния инстинкт на децата си да разпознават точния момент? Момента, в който трябва да спрем, или рискуваме никога да не продължим заедно напред...
