Укротяването на тийнейджърката е почти толкова емоционално, но не и така забавно, както укротяването на опърничавата в едноименната пиеса на Шекспир. След като вече три години ежедневно овладявам, разбирам, оправдавам и окуражавам дъщеря си в пубертетските й емоции (засега сравнително успешно), се почувствах достатъчно подготвена и опитна, за да споделя някои от моите заключения за общуването с тийнейджърката. Събрах ги в десет съвета, с които се надявам да бъда полезна най-вече на онези майки, за които приключението “дъщеря в пубертета” предстои.
1. Приемете, че момичето ви е самостоятелна личност
Колкото и бързо да ви се струва, че е минало времето, фактът е налице – детето ви вече е пораснало и има своята неподправена индивидуалност. В годините на пубертета то доизгражда характера си с всички съпътстващи негативни за него и околните емоции. Уважавайте личността му и не правете опит да я прекършите в зародиш. Сложете ясна рамка в съзнанието си докъде да позволите самоувереното и равностойно поведение към вас и къде да е стоп-бариерата, която да изисква почит към вашия авторитет на родител. Никога не забравяйте, че силният цар създава слаб принц!
2. Бъдете най-добрата приятелка
Накарайте момичето си да се чувства удобно в компанията ви дори когато е с приятели. Докажете му, че можете да пазите тайните му и че вие сте единственото друго момиче, което искрено му желае най-доброто. В никакъв случай не се състезавайте с приятелките на дъщеря си, напротив, но нека бъде ясно, че и в 2 ч. през нощта вие сте тази, която ще й поднесе рамото си, за да поплаче на него, ще я успокои и ще й даде най-правилния съвет как да преодолее причината за сълзите. Вие сте тази, която ще я обича завинаги, безпрекословно и никога няма да я предаде! [[quote:0]] 3. Забравете категоричното "Не"
Заменете омразното за тийнейджърите категорично отрицание с достъпно и простичко изложение на мнението си, в което задължително дайте някакъв пример, който да убеди дъщеря ви, че най-правилното за нея или ситуацията решение наистина е “не”.
4. Казвайте "Извинявай!"
Никога не подминавайте високомерно своите грешки, а ги признавайте и искайте извинение. Личният пример е най-прекият път към възпитанието на децата. С "Извинявай!" ще научите дъщеря си да не се страхува от грешките, да си ги признава и поправя, защото те се случват независимо от възрастта. Ще й покажете, че в отношенията ви предлагате култура и равнопоставеност, а това ще ви даде логичното право да изисквате и от нея да следва зададеното от вас ниво и качество на общуването помежду ви.
5. Разговаряйте като с равен
Въпреки разликата във възрастта, се отнасяйте с детето си като с разумно и голямо момиче. Проявявайте необходимото уважение в разговора. Искайте аргументи за изразените от нея позиция и мнение по даден въпрос и не пропускайте и вие да защитите себе си и своите тези по същия начин. Не проявявайте снизходителност в разговора, не повишавайте тон, защото можете, и изслушвайте винаги до края. Не съдете прибързано и не бъдете припрени, когато говорите с дъщеря си. Не забравяйте, че за вас и за нея това трябва да е най-значимият разговор за деня.
6. Споделяйте с дъщеря си, за да споделя и тя с вас
Взаимност. Това трябва да е константата в отношенията с дъщеря ви. Щом искате тя да ви разказва за деня си, за живота си, вие трябва да направите същото. Когато търсите откровеност, първо трябва да покажете такава. Разкажете й за проблемите и радостите в службата, за това как сте се запознали с татко й. Разкажете й за приятелките си, за първото момче, което сте харесали, за първото си разочарование, за най-големите си радости... Говорете й за емоциите и чувствата си, и тя ще ви отвърне рано или късно.
7. Дайте й пространство и доверие
Най-лесният начин да направите детето си отговорно е да му дадете свободата, която иска, като ясно я разграничите от деструктивната свободия. Не притеснявайте дъщеря си с излишни въпроси, когато не иска да говори. Изчакайте я, и тя сама ще потърси контакт. Не я притискайте, а й създайте възможността сама да подрежда времето и ангажиментите си в него, като зададете само изискването за желан финален резултат. Проверявайте я открито, но не я дебнете. Бъдете честни. Споделяйте притеснения и съмнения, но не с укор, а с грижа. Кажете й, че разчитате на нея заради самата нея, не заради себе си, защото животът е неин, а вие искате просто да й покажете как да се справя с него. Това със сигурност ще я мотивира да оправдае очакванията ви. [[quote:1]] 8. Искайте мнението й
Къде да празнувате Нова година, къде да почивате лятото, какъв подарък да изберете за рожден ден, каква вечеря да приготвите, какво да си облечете за служебния коктейл, дали да кажете на приятелката си, че сте видели гаджето й с друга... За всички тези въпроси трябва да поискате и мнението на детето си. Не защото не знаете какви са отговорите, а за да покажете своето уважение към личността на дъщеря си. Така ще я научите да формира и да изразява мнението си и ще разберете как разсъждава тя, особено за взаимоотношенията между хората... Търсейки мнението й, ще научите каква ценностна система гради момичето ви и навреме ще реагирате, ако видите, че се обърква в представите си за добро и лошо, правилно и грешно. И не на последно място, когато вие искате мнението й, това дава шанс и на вас да споделите с нея своето, а какво по-добро възпитание от това?
9. Подкрепяйте я, но я оставете да греши
Тийнейджърската възраст е “войната на хормоните”. Тук смяната на настроения, поведение, отношение са най-чести и най-резки. Бъдете по-спокойни и търпеливи към детето си и го подкрепяйте и в най-необяснимите му изблици (колкото и да ви е трудно вие сама да се владеете). Оставете я да сбърка. Естествено, предупредете я, че прави грешка, но не я спирайте “сама да се опари на котлона”, защото нищо друго няма да я научи по-добре от личния опит. Внимавайте само да не допуснете да сбърка за непоправими неща, защото тогава вината и отговорността са ваши.
10. Забележките – насаме!
Уважавайте детето си и го “възпитавайте” само у дома. Пазете се от избухване, особено пред други хора. Когато искате да направите забележка, но не сте сами, изчакайте. Споделете спокойно с дъщеря си какво в поведението й не отговаря на очакванията ви едва когато сте насаме и усетите, че тя е готова да ви чуе и разбере. Правете забележките очи в очи и винаги давайте възможност за извинение или контрааргумент.
Повече за автора
Със сключени пръсти срещу уроки :), Ави признава, че е едно истински щастливо градско момиче.
Родена е на ул. “Шейново” в София преди малко повече от 30 години, а след товае родила и двете си дъщери пак там – в едноименната болница. Като типична представителка на съвременните жени с кариера, които са и майки, и съпруги, и домакини, и приятелки, и дъщери, и внучки, и т.н., Ави балансира между това да не губи ритъм в забързаното ежедневие и да забавя темпото навреме... Да се спира и да се наслаждава на най-хубавите години от живота си...
Защото Ави вярва, че именно животът след 30 е онова време за момичето, в което то пораства... Намира себе си, намира смисъла, споделя го, прави грешки, познава ги, признава си, прощава, по-малко се колебае, по-лесно решава, по-трудно пада, по-лесно се изправя, по-малко очаква, повече се раздава, по-малко се разочарова, повече търси, по-малко се доверява, повече иска, по-малко обвинява, повече обича...
Едно от нещата, които Ави истински обича, е да пише, а едно от нещата, които я прави истински щастлива, е да споделя мислите, емоциите и преживяванията си с “Момичетата от града”.
