ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Детето ми е агресивно - какво да правя?

Детето ми е агресивно - какво да правя?

Снимка: Pexels

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Представяме още една любопитна тема от „Академия за родители“ – най-големия семеен форум с каузата да предостави на всички бъдещи и настоящи родители обективна информация и реални знания за здравето, образованието и възпитанието на децата, както и увереност, че могат да се справят с едно от най-големите предизвикателства в живота.

Агресията в ранна възраст е трудна за дискусия тема. И все пак искам да представя агресията като един от аспектите на нормалното детско развитие, като част от израстването на детето и като нещо, което има своите функции. Заедно с добри съвети от моята практика, които можете да приложите веднага.

Честно казано, предпочитам агресивните деца, защото те съумяват да ни ангажират с проблема си навреме и да накарат нас, възрастните, да си зададем адекватни въпроси и да адресираме това, което притеснява и тормози детето. При децата, които са по-склонни да са мълчаливи и да се затварят, да не споделят и да не създават проблеми с агресивно поведение, разбираме за проблемите, когато е много късно.

Ако трябва да вникнем в корените на агресивното поведение на децата, гледната точка е разминаването между езика и тялото.

Езикът като средство за осмисляне

Например при детето в края на първата си година се появява психичната представа и способността да си представя различни неща, което го се превръща в един истински изследовател. То полага огромни усилия всичко, което се случва в неговото тяло и което преживява, да бъде облечено в смисъл. А за да го облече в смисъл, на него му трябват думи –  най-могъщото средство, с което то разполага да осмисля, са четенето, писането, приказките, рисуването, символичната игра и всички други приложни дейности, които могат да му помогнат.

Езикът обаче, който е мощно символично средство, не е достатъчен. Думите не винаги достигат и на възрастните за някои неща от живота – като например раждането на дете, смъртта, промените в пубертета, изневярата, сексуалността. Има неща, за които много трудно намираме думи.

И детето невинаги може да намери думи, които да му свършат работа. Понякога, когато езикът се “изплъзва” от отговорност, тогава напрежението и възбудата в тялото на детето се разрежда в агресивна проява, на която ние ставаме свидетели.

Как да работим с агресивните прояви?

Растейки, децата започват да обогатяват речника си. Но когато има агресивна проява, не пречи да си дадем бързо сметка дали:

на детето не му достигат думи?
няма възможност да рисува и да оставя следи?
дали е все още във фаза, в която не разграничава фантазиите си от реалността?

Връзката с езика:

Несъзнаването на детето обяснява, че детето няма как да контролира своите чувства и реакции; детето не чува “не”, но чува глагола. От “НЕ пипай радиатора!” детето чува “пипай радиатора”. Възрастният се ядосва и започва да прави изводи: “Търси внимание! Иска да стане на неговата!”.
Тялото на детето можем да наблюдаваме – няма как да скрие хипертонуса и неволевите движения – плези се, клати се, тича, събаря, запотено и зачервено е. Ако намерим това, което успокоява детето, ще го видим в тялото. Ако детето се превъзбужда още повече от нашето наказание, значи не сме на прав път и трябва да сменим тактиката.
В цялата предучилищна възраст има една особеност на детското мислене, която затруднява общуването, като сама по себе си провокира агресивни прояви и поведение. Това е т.нар. транзитивизъм в мисленето –ситуации, в които другото дете на моята възраст е като мое отражение в огледалото. Той обяснява защо, ако се скарате или дръпнете ухото на приятелчето ми, аз ще се разплача. Или обратното.
Някои цветисти думи, когато детето проговори, носят облекчение в тялото на детето. Затова и толкова бързо ги запомня и употребява.

Деликатната употреба на езика носи облекчение и дава на детето идея, че правилата не зависят от вашето настроение, а са общовалидни:

Избягване на повелителното наклонение и говоренето на “ти”. 
Избягването на директни въпроси. Децата не отговарят на директни въпроси като: “Какво прави днес?”.
Успокояване на тялото – вкарваме тялото в речника, за да оневиним детето.
Ние трябва да помогнем на детето да облече в думи емоциите. 
Записване на тревожещите думи – вместо да изнасяме лекции, с които мотивираме детето да я повтаря постоянно, запишете пред него думата и вероятно то ще попита "защо", а това ще го разсее. 

Връзката с погледа:

Когато виждате, че детето избягва погледа, то все пак ви чува. 
Децата чуват най-добре, когато не гледат в очите. 
Децата обичат скривалища. 

Връзката с гласа:

Крещенето, лоши думи за близки хора и интонацията с емоции (позитивни или не) засилват агресивните прояви.
Ако подпявате на детето, вероятността да ви чуе е по-голяма. 
• Всички неща, които не се занимават със смисъла, а с музиката на езика успокояват детето. 

Връзката с тялото:

На 3 години “моето тяло си е мое” – тогава е много важно да формираме у детето нагласата, че тялото е лично и неприкосновено. И никой няма право да го докосва без негово съгласие – ако се справим с тази задача, детето само ще може да казва “не”, когато ние не сме до него, и ще изпитва респект към телата на другите.

Връзката с времето:

Всеки ден трябва да си задаваме въпроса как да създаваме опорни точки за ориентация във времето на детето в ежедневието – детето се ориентира чрез собственото си тяло, а не като гледа таблета/телефона/телевизора.

Връзка с пространството:

Добре е да има пространства, които са ясно обозначени за почивка и усамотяване, в които не проникват погледите на другите.
Добре е да има широка, твърда повърхност, където детето да може свободно да се движи, дори когато още не ходи, за да усвоява пространството.
Пространство на възглавниците – там може да се гушкате, но не и в леглото.
Преживявания на открито.

Автор: Весела Банова

 

Как се възпитава чувство за хумор у децата?

Как се възпитава чувство за хумор у децата?