ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Децата и техните (не)очаквани таланти

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

С новата учебна година идва и моментът за определяне на допълнителните занимания на децата, които трябва да бъдат преценени внимателно според интересите на малчуганите, локациите на заниманията и свободното време на ученици и родители. Но преди да вземете окончателни решения, трябва да си дадете сметка, че нищо не трябва да е "на всяка цена" – нито за вас, нито за тях.

Имам много приятелки, които всеки ден жертвоготовно преминават през целия град, за да закарат децата до най-амбициозния треньор по плуване, най-добрата школа по балет или най-известното училище за чужди езици. Но вместо напредъкът на децата в някоя област да им носи радост, постепенно допълнителните ангажименти се оказват бреме, което води до излишно напрежение в семейния живот. Таткото или майката се изживяват като жертви на ситуацията, която сами са създали, а децата губят желанието за придобиване на допълнителните знания и умения, защото виждат, че родителите им страдат заради тях. 

Затова добре си помислете колко реалистично е да запишете децата на няколко допълнителни занимания след училище. И няма ли те да се окажат допълнително напрежение в и без това натовареното ви ежедневие. Както и дали е добра идея за децата, да тренират футбол или баскетбол, да се увличат по художествена гимнастика или плуване, да учат английски език и да ходят на пиано, цигулка или китара едновременно. И с това не искам да ви откажа, а само да ви накарам да се замислите какъв тип са децата ви. Защото например аз от малка нямам нищо против да ходя на няколко занимания след училище. Такава съм и до днес – не ми е достатъчно само да гледам децата, нуждая се от работа поне по няколко проекта и не спирам да уча цял живот. Но дали и моите деца са като мен? 

Това, което е от най-голямо значение, е правилната мотивация на децата. Не трябва да ги принуждаваме да се занимават с неща, които не им харесват. Не от всеки става виртуозен музикант, изящен художник или полиглот. Важното е детето да открие това, което наистина обича и му доставя удоволствие. Ако вашият наследник обича музиката, песните или танците, възможностите за вас са много. В големите (а и малки) градове е пълно с вокално-инструментални групи с отдадени педагози, които да развият талантите на децата и да ги научат на любов към изкуството. Но ако рожбите ни имат увлечения, които ние не разбираме, не трябва да режем крилата им, а да ги окуражаваме да намерят себе си. И ако за вас сноубордът или кайтсърфът са прекалени, не бързайте да отказвате децата си. Не всички те са като нас, техните родители. А и те нямат толкова придобити страхове, които да им пречат да се представят добре. 

И още ...