ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Добрите родители също травмират децата си

Добрите родители също травмират децата си
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Милиони книги са изписани по въпроса как лошите родители оставят неизлечими следи в психиката на децата си. Някои от нас сигурно са си блъскали главата над проблеми, породени от травми от миналото. Някои дори са ги обсъждали години наред с терапевта си. Други са целеустремени, силни личности, които са преодолели и простили грешките на родителите си, но ето ви изненада.

Добрите родители също травмират децата си!

Ето няколко примера за неща, които родителите ви сигурно са правели чудесно и все пак на един по-късен етап точно това вероятно е породило проблеми.

Добрият родител смята детето си за съвършено. Когато имате бебе, то е малко и безпомощно, има нужда от вас непрекъснато. То се превръща в целия свят за вас, виждате цялото съвършенство на вселената в този малък човек и правите всичко възможно да му го покажете.

Ако от родителите ни е натрапен прекомерен страх за съществуването ни, израстваме като страхливи хора, неспособни да поемат рискове.
Как това поведение на родителя би могло да създаде проблем?! Въпреки че безусловната любов е базово качество на добрия родител, то поражда нашата собствена илюзия за съвършенство. На един по-късен етап от живота си, когато трудностите ни карат да се борим сами за оцеляването си и подобряването на своя жизнен статус, ние се чувстваме непълноценни именно защото има неща, в които не сме съвършени. Несъзнавано у нас дреме идеята за едно прекрасно време от живота ни, когато сме били богове за някого, един вид, родени сме съвършени, но сме изгубили себе си.

Така вместо да се борим да създадем от себе си едно по-адаптивно и зряло същество, се вайкаме защо нищо не върви както „би трябвало” и откриваме милиони дефекти в света около нас, но никога вътре в нас. Оттук се зараждат проблеми като вечното търсене на себе си, трудности в справянето с непредвидени ситуации, егоцентризъм и др.

Добрият родител се притеснява за детето си, но неговите страхове рано или късно се прехвърлят у детето. Докато израства, то действа безразсъдно и родителят си мисли, че ако не се страхува за детето си, то никога няма да започне да се пази само. Това обаче си има негативна страна. Рано или късно прекомерният страх и притеснение се интернализират от детето. Любовта и близостта с родителя го кара да възприеме някои от неговите мисли и разбирания, както и най-големите му страхове.Така благодарение на грижата на родителите за нас развиваме собствените си инстинкти за самосъхранение, но ако ни е натрапен прекомерен страх за съществуването ни, израстваме като страхливи хора, неспособни да поемат рискове.

Лично аз смятам, че на практика е невъзможно един родител да създаде идеалния баланс между грижа за детето, поставяне на граници и предоставяне на автономия, затова дори и най-добрите родители може несъзнателно малко или много да са ни навредили. Просто трябва да работим настоятелно над психиката си, за да опознаем и анализираме вредите, които ни е нанесло всеотдайното родителство, да благодарим на близките си за грижата и добрите намерения и да вземем премерени, но смели решения за бъдещето си – наши собствени решения, собствени грешки и собствени победи.

Мила Петкова

Мила Петкова e основателка, автор и редактор на сайта за онлайн психология Mila’s Wellness. Занимавала се e с европроекти в социалната сфера, разработвала e обучителни програми и тренинги. През 2010 г. завършва магистратура по психоанализа в Испания и в момента е докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет “Комплутенсе”.