ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Драмата "Детето ми тръгва на ясла"

Драмата "Детето ми тръгва на ясла"

Снимка: www.storyblocks.com

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Много често майките, с които се срещам, ми споделят един особен проблем – този труден момент, когато детето тръгне на ясла за пръв път. Трудно е да обясня защо няма предписание за това как да се чувстваш в тази ситуация. Еднакво ОК е и да си на върха на щастието, и да те разяждат угризения и притеснения.

Как така? Защото всъщност всяка жена чувства и двете по малко (или в повече).

Това е един от моментите, когато ще ти стане ясно, че детето не идва с инструкции за ползване. Ти не знаеш как ще се почувстваш в някоя ситуация, докато не я преживееш. Важно е да помниш, че чувствата ти са важни и валидни и никой на света не знае как би трябвало да се чувстваш. Каквото и да е, изправи се срещу него.

Много е вероятно огромна част от мислите, които те заливат, да не са израз на собствените ти цели, желания и обич към детето ти, а гласове от семейството, Интернет, приятелките и кой знае още от кого.

Забелязала съм, че майките, които най-много обичат работата си и желаят да се върнат, но в същото време са прекалено натоварени със стереотипно мислене за ролята си в семейството, изпитват най-много вина и угризения. За тези жени е важно да осъзнаят откъде им се внушава това мислене и да опитат да прегърнат собствените си чувства, а не това, което смятат, че се очаква от тях.

Ако ти си в такава ситуация – объркана, с желание да не стоиш по цял ден с детето, но и със страшно чувство за вина или паника, че нещо лошо може да се случи, замисли се от какво всъщност се страхуваш. Много е вероятно огромна част от мислите, които те заливат, да не са израз на собствените ти цели, желания и обич към детето ти, а гласове от семейството, Интернет, приятелките и кой знае още от кого. Помисли добре какво мислиш и чувстваш ти.

Друг важен факт е, че децата също са отделни личности, много различни едно от друго. Замисли се какво се харесва на твоето дете. Ако племенникът ти така и не е успял да се адаптира в градината и сега го гледа баба му, това не означава, че твоето дете не може да иде на ясла, въпреки че е по-малко. Реагирай според предизвикателството, което се поставя пред теб, не според страховете си за това какво би могло да не е наред. Прекалената паника може да нанесе повече щети, отколкото да помогне. Тревожният човек не е подготвен човек, колкото и да му се струва, че е така.

На паниката и въпросите „Какво ще е?”, „Дали се справям?” и „Какво мога да объркам?” отговорът може да е само един:

Ами ако все пак всичко е наред?

 

Д-р Мила Петкова e основателка, автор и редактор на сайтoвете за онлайн психология MiPsy и Mila’s Wellness. През 2016 г. защитава докторската си степен по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет „Комплутенсе“. Занимава се с психоаналитична психотерапия, онлайн консултации, социални проекти и тренинги.