Често се приема, че доброто родителстване е свързано с доброто хранене на децата, а още по-често се говори за здравословно и нездравословно хранене. Предприемат се кампании като Food Revolution Day, в които децата се учат кое е добре да ядат и кое – не, специалисти, доказали се в своите области, предлагат решения как да се справяме с вредните навици на децата си, като всички тези решения се свеждат до техники и обяснения, чрез които да повлияем на проблема отвън.
Какво обаче би показал поглед „отвътре”, поглед през обяснението на психолози, изследвали темата? Английският педиатър и психоаналитик Доналд Уиникът твърди, че една от първите връзки, които майката изгражда с детето си, е чрез храната и че днес е голяма рядкост да се срещне нормално дете, което да няма симптоми, свързани с храненето – недояждане, преяждане, прищевки, свързани с апетита. Би следвал извод, че смущенията в храненето са предизвикани от смущения в отношенията между майката/близките роднини и детето. Какви биха могли да бъдат тези смущения и защо физически здрави деца имат наранени чувства, които показват чрез начина си на хранене? Отговор търсим през най-често срещаните оплаквания от страна на майките за хранителните предпочитания или за отказа от такива при децата им.
„Храната не го интересува, ако му предложиш закуска или игра на двора, той никога няма да избере закуската. Просто не се интересува от храна и все трябва да се убеждаваме.” Темата за злоядите деца може да бъде поднесена във всякакви разновидности в духа на горното твърдение. [[quote:0]] Причини могат да се търсят още в най-ранното детство. От първия ден, чрез кърменето, майката започва да влияе първо на емоционалното състояние на своето бебе, а веднага след това и на начина му на хранене. Как става това? Ако докато храни своето бебе, майката е спокойна, ведра и оптимистична, тя ще „зарази” и него със своите емоции и ще му дава хубава храна. Известно е, че през първата година от живота си бебето не възприема себе си като отделно от майка си същество и не прави разлика между вътрешния си свят и този отвън. То живее и възприема света през призмата на майка си и е в пълна симбиоза с нея. Ако майката е изтощена, тревожна, нервна или ядосана (по каквито и да било причини), бебето, поемайки „тревожна” гърда, ще поеме и мляко, което не е пълно със спокойствие и любов. Често се случва по-големи деца и възрастни, които са имали такива преживявания като бебета, да се затрудняват при тълкуването на истинските съобщения за глад на своето тяло. На несъзнаван език те разчитат храната като нещо, което не носи положителни емоции и не удовлетворява.
Причини за отказ от храна могат да се търсят и в това, че мама работи по 12 часа на ден, постоянно ходи в командировки и отсъства, също при продължителен болничен престой на бебето, при развод на родителите и т.н. Създава се дълбока несигурност у детето, изява на която може да бъде нежеланието за ядене.
Живот главно „в ума” чрез повече игри, фантазиране, говорене и бягане от масата към странични занимания е доказателство, че детето не може да разчита посланията на тялото си за глад и жажда. Друга причина за подобно състояние може да се търси в крайни методи като малтретиране и изоставяне, но също така и в по-безобидни фини форми на пренебрегване и неглижиране на детето. Трябва да се има предвид, че изоставянето може да е не само физическо, но и емоционално. Едно дете, което не е докосвано достатъчно, което не е гушкано, обгрижвано и което не се радва на чест и удовлетворяващ физически контакт с майка си, преживява това като вид изоставяне дори когато другите грижи са налице.
Известен е завършилият трагично експеримент на краля на Германия – Фридрих II Хоенщауфен, един от най-образованите хора на своето време. За да разбере какъв език би проговорило дете, което не е научено на никакъв език, той наредил да се отгледат 40 бебета, отнети от родителите им, в дом, където дойките получили указание да им осигуряват храна, но без да им говорят, без да говорят помежду си, без да ги галят и докосват. Те трябвало да се отнасят към тях като към предмети. Експериментът на Фридрих завършил трагично – децата измрели през първите години от живота си. Т.е. дори при наличието на достатъчно храна, вследствие на други отношения, се формира оттегляне от тялото.
Когато детето не усеща опора отвън, от страна на най-близките възрастни, то започва да я търси в себе си. Поради естеството на развитието му, такава не може да бъде открита и тогава следва „непоносим ад от страх и безпомощност” (Енодия Джудит).
Друга изява на несигурност през формиращите години, свързана с храната, може да бъде и свръхкомпенсиране чрез преяждане. Често може да се чуе: „Тя редовно преяжда. Шоколадът и вафлата направо не ги брои, те са задължителен десерт след пицата, спагетите или хамбургера. А между яденетата има и похапване с други „боклуци”.” Уиникът твърди, че „алчността никога не се среща у човешкото същество, дори и при малкото дете, в неприкрита форма, и ненаситността, когато се появява като симптом, е винаги вторично явление, предполагащо тревожност”. Има много примери за това как апетитът може да бъде замесен в защита срещу тревожността и депресията – раждане на ново бебе, загуба на първата фигура на привързаност, отделяне от дома, опитите да бъде накарано детето да се храни само, въвеждането на твърди храни или дори просто на по-гъсти храни, тревожна реакция към хапането на гърдата.
Децата, които обичайно посягат към храна по-често от другите, се придържат към сигурността чрез ядене. Причина за преяждането често може да е липсата на сигурност, липсата на усещане, че сме приети, обичани и обгрижени така, както имаме нужда. И ядем. Това е фалшива сигурност, но все пак е някаква.
Причини за наднормено тегло при децата могат да се търсят и в пренебрегването от всякакъв род. Ако пренебрегването е меко и невидимо – например при толериране на едното дете за сметка на другото или при показване на явно предпочитание, пренебрегваното дете израства с един скрит спомен за безпомощност, който няма връзка с нищо конкретно. В резултат се появява и срам, който го кара да не се самоуважава и да не вярва, че може да бъде обичано такова, каквото е. И следва често похапване, за да се „заземи”, за да повярва, че е тук и че съществува.
Невинното на пръв поглед подаване на гърда, шише или солета при всеки плач на бебето или детето, при всяко изразяване на недоволство или тръшкане също могат да доведат до преяждане в дългосрочен план. Така вместо майката да се опита да разбере от какво точно има нужда нейното бебе, тя „запушва” устата му с храна и му изпраща посланието „Ето, успокой се, храната ще ти даде всичко, от което имаш нужда.” Това обаче често е приемано за чиста монета и води до изграждане на хранителни навици, свързани със слагане на нещо в устата винаги, когато се почувстваме тревожни, гневни, нуждаещи се от опора, подкрепа или милувка.
Гневни изблици по време на хранене (например избухвания на бащата по време на обяд или вечеря, семеен скандал, груба критика към оценките на детето в училище или към качествата и способностите му) въздействат и на способността на детето да се храни. Може да се прояви в отказ от храна, в омраза към определен вид храна или в алергични реакции. Например дете, чиято майка запушва устата му с домат, за да не говори по време на вечеря. Сочният домат се разтича по дрехите на детето, омазва цялото му лице и след като не му позволяват да се почисти, то развива трайна алергия към доматите. [[more]] Храните, които сме консумирали по време на семеен скандал на масата или по време на силни упреци от страна на родителите ни към нас самите, пращат същите послания както „ядосаната” майчина гърда и могат да доведат до различни вариации в апетита или до хранителни непоносимости.
Задължаването на детето да си изяде всичко на всяка цена го кара да се чувства насилвано. Често може да се чуе: „Той мрази зеленчуци/плодове/месо. На всяко ядене стоя до него с часове, за да си преглътне моркова/краставицата/пилето.” Тази принуда не носи удоволствие, а само болка. Тя може и да не е толкова груба и видима, може просто мама да каже: „Ще ти се разсърдя, ако не си изядеш храната.”, но това също ще бъде насилване през вина. Като възрастни тези деца могат да имат алергии към храни, да избягват или да се пристрастяват към храна.
Тъй като храненето има много форми – храна, приятели, интелектуална и творческа дейност, общуване – резултатите от изкривените отношения могат да се пренесат в много други области на живота.
Автор: Ваня Емилова
Използвани източници:
„От педиатрия към психоанализа”, Доналд Уиникът
„Успокояване с храна”, Сюзън Кено
„Източно тяло, западен ум”, Енодия Джудит
Ваня Емилова е историк по образование и бъдещ магистър по "Детско-юношеска психология". От години работи като журналист. Тя е автор на романа за деца и родители "Маслекют на горния етаж".
