ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Когато мама се почувства бунтар

Когато мама се почувства бунтар

Снимка: kaboompics.com

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Наскоро ми попадна моя снимка отпреди осем години. Лято е, лежа безгрижно на тревата, облечена съм в пъстри дрехи, а слънцето ме заслепява и ме кара да затворя очи. В ушите ми има слушалки и звучи музика. Каква, разбира се, не помня. Почувствах се странно, сякаш е било отдавна, но и не толкова. Със сигурност наскоро не съм се чувствала така волно и свободно. Помня, че по онова време се бях върнала от Англия за ваканцията след първата ми година в университета. Беше особено лято, пълно с обрати и изпитания.

Връщайки се вкъщи след неколкомесечно отсъствие, нищо вече не беше същото и цялото ми семейство беше на прага на големи промени, които започнаха да се случват скорострелно след прибирането ми. Точно в пика на тези доста тягостни дни, когато се затворих в себе си и търсех спасение някъде, беше запечатан и онзи момент. Момент, в който въпреки всичко намерих начин да почувствам душата си лека и свободна, пълна с надежда, че всичко ще се оправи. Реших да не се затварям зад четирите стени, а да позволя на топлитe лъчи и слънцето да си свършат работата. И се случи.

Момент, в който въпреки всичко намерих начин да почувствам душата си лека и свободна, пълна с надежда, че всичко ще се оправи.

Години по-късно онази шарена рокля отдавна вече я няма, няма ги и слушалките, запитах се дали и онова момиче е изчезнало. Момичето, чиято фантазия рисуваше пъстри картини, чийто оптимизъм не го напускаше и което намираше вдъхновение във всичко наоколо.

Днес не беше лято, навън беше облачно и ръмеше, а аз вече не бях сама. Алекс, на четири години, беше изпъстрил пода на хола с всевъзможни играчки, а Себастиан, на три месеца, се беше събудил в лошо настроение и имаше нужда от много внимание и утеха. Аз пък водех разговор след разговор по телефона, опитвайки се да реша работен проблем. Нищо романтично в онзи ден и момент. За осем години бях

Откакто се помни Барбара, все я питат на кого е кръстена. Преди обичала да се шегува, че е на прабаба си от Америка, но всъщност зад името няма велика история освен една любов към различното от страна на нейните родители през едни далечни дни на 90-те години. Непоправима мечтателка и романтичка, нещо или някой винаги трябва да я държи здраво стъпила на земята, за да не полети и да не се загуби във...