Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Когато мама се почувства бунтар

Когато мама се почувства бунтар

Снимка: kaboompics.com

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Наскоро ми попадна моя снимка отпреди осем години. Лято е, лежа безгрижно на тревата, облечена съм в пъстри дрехи, а слънцето ме заслепява и ме кара да затворя очи. В ушите ми има слушалки и звучи музика. Каква, разбира се, не помня. Почувствах се странно, сякаш е било отдавна, но и не толкова. Със сигурност наскоро не съм се чувствала така волно и свободно. Помня, че по онова време се бях върнала от Англия за ваканцията след първата ми година в университета. Беше особено лято, пълно с обрати и изпитания.

Връщайки се вкъщи след неколкомесечно отсъствие, нищо вече не беше същото и цялото ми семейство беше на прага на големи промени, които започнаха да се случват скорострелно след прибирането ми. Точно в пика на тези доста тягостни дни, когато се затворих в себе си и търсех спасение някъде, беше запечатан и онзи момент. Момент, в който въпреки всичко намерих начин да почувствам душата си лека и свободна, пълна с надежда, че всичко ще се оправи. Реших да не се затварям зад четирите стени, а да позволя на топлитe лъчи и слънцето да си свършат работата. И се случи.

Момент, в който въпреки всичко намерих начин да почувствам душата си лека и свободна, пълна с надежда, че всичко ще се оправи.

Години по-късно онази шарена рокля отдавна вече я няма, няма ги и слушалките, запитах се дали и онова момиче е изчезнало. Момичето, чиято фантазия рисуваше пъстри картини, чийто оптимизъм не го напускаше и което намираше вдъхновение във всичко наоколо.

Днес не беше лято, навън беше облачно и ръмеше, а аз вече не бях сама. Алекс, на четири години, беше изпъстрил пода на хола с всевъзможни играчки, а Себастиан, на три месеца, се беше събудил в лошо настроение и имаше нужда от много внимание и утеха. Аз пък водех разговор след разговор по телефона, опитвайки се да реша работен проблем. Нищо романтично в онзи ден и момент. За осем години бях

Откакто се помни Барбара, все я питат на кого е кръстена. Преди обичала да се шегува, че е на прабаба си от Америка, но всъщност зад името няма велика история освен една любов към различното от страна на нейните родители през едни далечни дни на 90-те години. Непоправима мечтателка и романтичка, нещо или някой винаги трябва да я държи здраво стъпила на земята, за да не полети и да не се загуби във...