Дъщеря ми е на три години и досега, като с глава в пясъка, просто прескачах темата за Дядо Коледа. Честно казано – объркана съм какво точно да й обясня. Да, има всеобщо прието определение за добрия старец, който живее в Лапландия и подарява подаръци на добрите деца. Има и редица легенди как се е зародил този образ, също и как се е променял през годините и станал символ на един чисто християнски празник. Но в какво всъщност трябва да я науча да вярва и трябва ли въобще? Чела съм доста дискусии по въпроса. Естествено с крайните две противоположни мнения.
Днес, когато един мой ученик ме попита кога ще пишем писмо до училищния Дядо Коледа (?!), се зачудих – дали въобще е възможно, дори да искам, да създам у нея илюзията, че съществува някой безпристрастен, който следи дали детето е добро и го награждава с подарък веднъж годишно за това.
От възпитателна гледна точка ми се струва доста грешно. Не съм чувала някое дете да не е получило подарък, защото е било лошо през годината. А се хващам на бас, че няма и дете, което в мислите си да не се терзае поне за няколко свои постъпки, заради които да попадне в другия списък на Дядо Коледа. И какво ще си помисли то, след като все пак намери своя пакет под елхата? „Не бях добър, ама пак получих подарък.” Дотук с възпитателния модел.
Отново се връщам на най-съществения за мен въпрос – как всъщност възприема едно дете Дядо Коледа? Ето как продължи разговорът ми с първокласника: „Училищен Дядо Коледа? Те колко са?”
„Три – вкъщи, в училище и в Мола!”
Та, значи Дядо Коледа май се е превърнал в пункт за подаръци. Той е навсякъде! В училище/ детската градина, вкъщи, при баба и дядо, в Мол-а, в магазина за техника, в магазина за играчки, в супермаркета… И подарява, подарява…
Аз лично се обърках. Дали децата са наясно? Какво празнуват те? Рождество Христово? Ваканция, тържества и подаръци? Семейното сближаване през дългите почивни дни? Сигурна съм, че всеки родител има своя версия, която обяснява на детето си. Но какво се случва, когато тя не съвпадне с тази от детската градина или пък „Иванчо от моя клас каза, че Дядо Коледа не съществува! Това е артист с изкуствена брада!”?!
Опитвам да си спомня моето детство. Тогава празнуването на Коледа беше забранено. Отбелязвахме Нова Година, а в червения костюм се наместваше Дядо Мраз. Най-големият ми брат разпозна обувките на чичо и с мита се свърши дори преди да имам шанса да се потопя в тази магия. [[more]] В консуматорското ни материалистично общество Коледа сякаш се е превърнала в повод за продължаващо повече от месец празнуване, пазаруване, украсяване… сякаш слагаме етикет „добро” на всичко, което е червено или лъскаво. Не ме разбирайте погрешно – струва ми се, че всеки има нужда от повод за напомняне на семейните ценности, за смирение, за вяра в доброто, от подаръци, от весело настроение… въобще от всичко положително, което асоциираме с тази част на годината. Но да попитам пак: Кой е Дядо Коледа и как да го представя на дъщеря си?
