Отколешна моя мечта (от която все още не съм се отказала) е да си имам детска книжарница. Все си мисля или поне се надявам, че любовта на децата към книжките и историите няма да угасне. Колкото и да навлизат технологиите в нашия живот, все още познавам хора, обичащи допира на хартия и миризмата на нова книга. Усещането да четеш така е различно. Това, убедена съм, важи по сто за децата. Разлистването, допирът, дори гушкането на красивите детски книжки не може да бъде заменено нито от електронната книга, нито дори от великолепен анимационен филм. А да се гушнеш в мама и да гледаш с премрежен поглед илюстрациите, докато тя тихо ти чете приказка за лека нощ...
Реших в поредица от статии да ви споделя селекцията си от любими детски книжки, които задължително бих подредила в своята детска книжарница. За мен като родител подборът на книги, които разлиства детето, е равностоен на избора на музика, която слуша; на филми, които гледа; на дрехи, които носи; на играчки, с които опознава света; на продукти, с които се храни. Книгата възпитава, развива, създава ценности, вкус. Тя трябва не просто да носи послание, трябва да бъде и естетически издържана. Етикетът „прозорец към света” не е случайно поставен.[[more]]Ще започна с поредицата истории за дядо Петсън и неговия котарак Финдъс. Техен автор е норвежецът Свен Норквист. Лауреатът на наградата „Астрид Линдгрен” сам илюстрира книжките с изключително внимание към детайла. С поредицата ме запознаха двама мои приятели, родители на две прекрасни деца, чието мнение за детската литература е изключително авторитетно за мен. Нямаше как да не разлистя малките красиви книжки. Интересните и необичайни приключения, в които попадат двамата верни приятели, ме грабнаха веднага. А илюстрациите!... Те сякаш са повече забавление за родителите, макар с удоволствие да установих, че и децата забелязват изумително много подробности.
Благодаря на издателство „Фют” за това, че предоставиха на българския пазар тази великолепна поредица от девет книжки. Децата се увличат от съвременната литература, създадена специално за възрастта им. Историите имат поука, макар и не изведена натрапчиво. В тях се набляга на приятелството, честността, толерантността, любовта. Забавни, красиви и поучителни. Какво повече?
„Имало едно време един старец на име Петсън. Той имал котенце, което се казвало Финдъс. Двамата живеели в малка къща с градина, навес за дърва, кокошарник за кокошките и барачка за инструменти. Зад градината имало ниви и ливади, а зад тях се простирала гора.
Един ден съседите почнали да си шушукат, че дядо Петсън се е смахнал. Да се чудиш – да вярваш ли, да не вярваш ли! Вярно е, че Петсън бил разсеян. Вярно е, че често забравял. Вярно е, че говорел на котарака си. Но всичко това нямало да е беда, ако не бил съседът Густавсон. Защото Густавсон разтръбил за палачинковото тесто на Петсън. И за това, че за да иде до магазина, Петсън се катерел по покрива. И за това, че вързал перде за опашката на котето. Всичко това Густавсон бил видял с очите си, затова явно било истина. Е, щом някой върши такива смахнати работи, не може да не е смахнат, нали?
Всичко започнало заради рождения ден на котето Финдъс. Финдъс имал рожден ден не веднъж, а три пъти в годината, защото така било по-забавно. И всеки път, когато Финдъс празнувал рожден ден, Петсън му правел голяма торта от палачинки.”
Така започва първата от поредицата книжки „Палачинковата торта за рождения ден на Финдъс”. Ако пък решите да зарадвате детето си за Коледа, може да започнете и с тематичната „Как Петсън и Финдъс посрещнаха Коледа”.
Приятно четене!
А тук можете да прочетете за една от екранизациите на чудната поредица, за която вече сме писали. Отново с голяма симпатия :)
