В рамките на инициативата “Майка навреме”, която подкрепяме безрезервно, ви представяме поредица материали, в които ще ви разкажем за възможностите на женското тяло и на съвременната медицина, така че да можете да вземете най-доброто решение за себе си и за своето бъдещо дете. Ще ви разкажем и няколко лични истории. Вярваме, че така помагаме на българските жени да направят информиран избор по отношение на майчинството и рисковете от неговото отлагане.
Стоя в столично кафене и вяло разгръщам списание. До мен замислено отпива от кафето си моята приятелка. Мълчим. Поредното разочарование с разбита връзка е заседнало между нас. Няма какво да й кажа освен “той не те заслужава”...
Годините минават, а тя иска семейство, деца. Нейната половинка обаче липсва, сякаш някаква лоша шега на съдбата я обрича на самота.
Мъчно ми е. Аз вече 10 години имам щастлив брак и понякога се чувствам виновна пред нея, че успях да намеря любовта, а тя не. За съжаление имаме и нещо общо, което може би ни държи здраво една за друга – нямаме деца, нито тя, нито аз. Не че не бленуваме бебе... просто така се случи.[[quote:0]]Десет години с мъжа ми се опитваме – лекари, аборти, разочарования... Когато поисках бебе, бях на 28 г., днес наближавам 40 с бодра стъпка. Както и тя. Никак не ни личат, но вътре усещаме много болезнено как времето отлита. Тя помни всяка моя сълза след негативен тест... Аз – тъжните й очи, когато стане дума за любов и семейство. И двете се чувстваме самотни... всяка със своята си болка.
Липсата на бебе при мен се дължи на лош материал – от моя страна. Яйцеклетките ми не се оплождат. При нея причината е лош мъжки материал – или по-точно липсата му. Питала съм я защо не пробва да има бебе по друг начин, пък ще си го гледа самичка. Всеки път ми отговаря: “Бебето не е самоцел, то не заслужава компромиси само заради личното ми щастие.” И разговорът приключва.[[more]]Замислих се, ако по-рано знаехме с какво ще се сблъскаме, може би и двете щяхме да направим всичко възможно да имаме деца. Ако сега бях на 28 и имах същите познания като днес, щях да знам що за чудо е това ендометриозата и да я боря яростно с всички сили, без да отлагам и ден. Щях да знам, че я има и че именно тя е виновникът за лошото качество на яйцеклетките ми.
А моята приятелка може би щеше да направи опит да запази частичка надежда за утрешния ден, когато нейният човек най-сетне се появи. За да имаме шанс и двете да бъдем майки... и да имаме отново нещо общо – любовта на децата ни.
