ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Майка навреме: Историята на Ния

Майка навреме: Историята на Ния

В рамките на инициативата “Майка навреме”, която подкрепяме безрезервно, ви представяме поредица материали, в които ще ви разкажем за възможностите на женското тяло и на съвременната медицина, така че да можете да вземете най-доброто решение за себе си и за своето бъдещо дете. Ще ви разкажем и няколко лични истории. Вярваме, че така помагаме на българските жени да направят информиран избор по отношение на майчинството и рисковете от неговото отлагане.

Стоя в столично кафене и вяло разгръщам списание. До мен замислено отпива от кафето си моята приятелка. Мълчим. Поредното разочарование с разбита връзка е заседнало между нас. Няма какво да й кажа освен “той не те заслужава”...

Годините минават, а тя иска семейство, деца. Нейната половинка обаче липсва, сякаш някаква лоша шега на съдбата я обрича на самота.

Мъчно ми е. Аз вече 10 години имам щастлив брак и понякога се чувствам виновна пред нея, че успях да намеря любовта, а тя не. За съжаление имаме и нещо общо, което може би ни държи здраво една за друга – нямаме деца, нито тя, нито аз. Не че не бленуваме бебе... просто така се случи.

Бебето не е самоцел, то не заслужава компромиси само заради личното ми щастие.
Десет години с мъжа ми се опитваме – лекари, аборти, разочарования... Когато поисках бебе, бях на 28 г., днес наближавам 40 с бодра стъпка. Както и тя. Никак не ни личат, но вътре усещаме много болезнено как времето отлита. Тя помни всяка моя сълза след негативен тест... Аз – тъжните й очи, когато стане дума за любов и семейство. И двете се чувстваме самотни... всяка със своята си болка.

Липсата на бебе при мен се дължи на лош материал – от моя страна. Яйцеклетките ми не се оплождат. При нея причината е лош мъжки материал – или по-точно липсата му. Питала съм я защо не пробва да има бебе по друг начин, пък ще си го гледа самичка. Всеки път ми отговаря: “Бебето не е самоцел, то не заслужава компромиси само заради личното ми щастие.” И разговорът приключва.Замислих се, ако по-рано знаехме с какво ще се сблъскаме, може би и двете щяхме да направим всичко възможно да имаме деца. Ако сега бях на 28 и имах същите познания като днес, щях да знам що за чудо е това ендометриозата и да я боря яростно с всички сили, без да отлагам и ден. Щях да знам, че я има и че именно тя е виновникът за лошото качество на яйцеклетките ми.

А моята приятелка може би щеше да направи опит да запази частичка надежда за утрешния ден, когато нейният човек най-сетне се появи. За да имаме шанс и двете да бъдем майки... и да имаме отново нещо общо – любовта на децата ни.