Общество

Мама. Аз съм мама (Част 1)

Нямам 25, но нямам и нищо от това, за което съм мечтала преди 10 години. Усещането за безсмислие и безвремие не ме оставя на мира. Писва ми! И решавам: необходима е промяна! Затова... ще стана мама.

Мама. Аз съм мама (Част 1)

Нямам 25. Но имам образование и работа. И квартира, и приятел. Излизам в петък и събота. Мечтая за повишение... И умирам от скука.

Всичко ми е окей. Направила съм каквото са очаквали от мен. Толкова очарователно. Толкова средностатистическо... Аз съм средностатистическа. Или средна статистка. Гледам живота статично, някъде от средата.

Нямам 25, но нямам и нищо от това, за което съм мечтала преди 10 години. И причината за това е тъчлинията – тичам по нея. Избирам най-малкото съпротивление, най-лесния път – невинаги правилен, невинаги желан и почти никога довършен. Усещането за безсмислие и безвремие не ме оставя на мира. Писва ми! И решавам: необходима е промяна!

Затова... ще стана мама.

Искам да се преродя. Искам да изляза от омагьосаната спирала на посредствеността. Искам от мозъка ми, от ръцете ми да се родят красота и съвършенство. Искам да родя. Искам да бъда майка.

Най-бързо взетото решение в живота ми. След него знам само едно: дойде времето на “както трябва”. Ще правя нещата както трябва. Без скатаване, без претупване, без отлагане. Дете за мен означава точно това – никакъв компромис повече.[[more]]Звучи ли егоистично? Да искаш дете, за да оправиш собствените си бакии?

А не е ли възпроизвеждането най-егоистичният инстинкт на всички твари в нашия странен свят? Желанието да продължиш вида си, да видиш собствените си черти в следващото поколение. Да предадеш на детето си своите най-добри качества, за да ги развие повече, за да стане по-добра версия на теб самия. Нима има друга причина да се взираш в лицето му, за да откриеш собствените си белези? А откриеш ли ги, да ги изтъкваш в себе си и пред света до безкрай... Нали именно простият човешки стремеж към безсмъртие ни кара да се събираме, да създаваме деца, да ги учим на това, което знаем, да ги бутаме към онова, което сме пропуснали.

Не знам какво съм пропуснала. Много ли, малко ли... Наясно съм обаче какво няма да пропусна занапред. Да бъда истинска, да извървявам пътя до мечтите си, да надмогвам страховете си, да не бъда повече статистка.

Ако да искаш дете, за да си по-истински, е егоизъм – добре... Значи съм пълна егоистка. Но съм и осъзнат родител. Е, бъдещ родител. Осъзнавам незрелостта си до този момент. И глупостта, и лекомислието. Осъзнавам тежестта на решението си. Разбирам и как ще премине животът ми нататък. Край на булевардите със светофари, край на магистралите с аварийни ленти. Предстоят ми само тесни и стръмни планински пътеки. И обещавам...

... да правя нещата както трябва. Обещавам да бъда мама.

Весела Учкунова-Даскалова

Весела е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите...”. На 26 г. е, инженер по образование, има близначки на 1 г. и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, сериозни човеци, които се занимават със зрели, сериозни неща. Обича силно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко пише, макар и още от ученическите си години. Първоначално – в един голям кожен тефтер, скрит от света. След като ражда момиченцата си, решава, че е време съдържанието на тефтера да стигне поне до близки и приятели, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.