ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мама. Аз съм мама (Част 2)

Мама. Аз съм мама (Част 2)
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Месец след като си обещавам да стана мама и да правя всичко както трябва, се оказва, че То вече е налице. Вози се по цял ден в корема ми и си живее.

Не знам какво очаква от мен. Знае ли, че съществувам? Знае ли що за свят го чака?

Затова пък аз имам хиляди грандиозни очаквания към него. Виждам възпитан, добър, талантлив и отговорен човек. Виждам завършена личност – одобрявана и уважавана. И се чудя как да превърна в такава това петно от сантиметър и половина на ехографската снимка.

Допреди няколко години (да не кажа месеца) мисълта за бебета ме нервираше. По-скоро мисълта за техните майки – онези, невротичните, обсебени от своето бебе и всички околни бебета, от биологичните им нужди, от милилитри, биберони, памперси и пюрета (особено са важни пюретата – био, еко, домашни, а дори не знаех какво е пащърнак). Още повече ме паникьосваше идеята за свръхамбициозните майки, нали се сещате – тяхното дете е изключително, всестранно надарено и с безкраен капацитет. Затова ходи на английски и плуване два пъти седмично, на рисуване, пиано и балет – в събота и неделя, на ускорени курсове по роботика, управление на дрон и лидерство за най-малките – в дните, в които не припада от умора.

Нямам представа какъв биберон трябва да купя, нито какви ританки. Но аз съм Мама – балансирана, смирена. Умиротворена.
Мисля си за инстинктите... и за книгите с майчински съвети. Невротичните и свръхамбициозните майки сигурно са изчели купища от тях. Нали ще ставам старателна – запознавам се с пащърнака и разни суперхрани. Чета за привързаното родителство, захранване, гърнета и т.н. и цялата работа ми звучи някак несериозно. Струва ми се, че нещо изпускам. Все си мисля, че има и друг начин.

Убедена съм, че има и друг начин...

Може би ако не правиш нищо от тези неща – „маминските”... Ако просто се успокоиш...

Пренебрегвам гаденето и излизам. Купувам си пастели – сухи и маслени. Обичам цветовете. Още преди години разбрах, че боравенето с тях ми носи хармония и наслада. Вечерта рисувам. На следващия ден си купувам още книги – „немамински”, поезия някаква. А следобед танцувам. И после пак рисувам.

Така си бременея. Бидейки себе си. Търсейки удовлетворение.

Нямам представа какъв биберон трябва да купя, нито какви ританки. Но аз съм Мама – балансирана, смирена. Умиротворена. Не ми е гузно, че не чета д-р Спок. То, което се вози в мен по цял ден, няма да разбере и няма да усети лишение. Но ще почувства хармонията. Трябва да я почувства – тя е всяка част от мен. Ще почувства Мама. Ще дойде уверено на този свят, за да търси своята собствена красота.Първата стръмна пътека на родителството се оказва широк планински път. За да избегнеш прекомерното запъхтяване, е нужно да се самовъзпиташ. А и нямаш алтернатива. Единственият вариант да отгледаш деца – личности – е да бъдеш себе си. Иначе те ще разберат. Ще знаят, че ги мамиш. И няма да проявят разбиране и търпение!

След няколко седмици става ясно, че То, което се вози в корема ми, са всъщност Те. Две малки „тя”... Чувствам се като маршрутка – твърде много пътници за едно превозно средство! Но си мисля, че така ще държа баланса дори още по-лесно (след време се оказа, че правилно го мисля).

Да имам две дъщери наведнъж е повече от щастие и късмет – то е благословия, то е награда, която тепърва трябва да заслужа.

Весела Учкунова-Даскалова

Весела е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите...”. На 26 г. е, инженер по образование, има близначки на 1 г. и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, сериозни човеци, които се занимават със зрели, сериозни неща. Обича силно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко пише, макар и още от ученическите си години. Първоначално – в един голям кожен тефтер, скрит от света. След като ражда момиченцата си, решава, че е време съдържанието на тефтера да стигне поне до близки и приятели, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.