Здравейте,
Казвам се Смиляна и съм едно от Момичетата от града. И искам бебе. Още едно. Поне. А това е дъщеря ми – София. Тя пък е зачената ин витро.
Моята история не е необикновена. Не е нито трагична, нито изпълнена само с щастие. Макар че, като погледна Софи, и се усмихвам. От щастие. И любов. Изпълва ме! Всъщност аз все още пиша своята история и се опитвам да й предам усмихнати краски.
Не си спомням кога и защо пожелах да бъда майка. Израснала съм в голямо семейство, с любов. Научиха ме, че да обичаш и да се стремиш към всичко, което те прави щастлив, е базисно. Затова и без колебание, след две години макар и не ежемесечни опити от любовта ни да се роди дете, започнах да търся причините. Очевидно (поне за мен) имаше проблем и аз не допусках друг вариант, освен да намеря начин да го разреша. Не можех да продължа просто да чакам, а дори през ум не ми минаваше мисълта да се откажа да бъда майка.
Смятам себе си за късметлийка и в този аспект на живота ми късметът се прояви в три ключови момента.
Първият беше, че съм родена в голям град, в който по онова време вече спокойно се споменаваха думи като репродуктивен проблем, стерилитет и ин витро. Пък и специалисти имаше даже. Сега може да ви звучи странно, но преди 7-8 години това си беше тера инкогнита за България, а в някои кътчета на родината ни все още да нямаш дете е срамно. Да не повдигам въпроса за епитета “ялова” жена. Не вярвате ли? Аз мога да ви запозная с момичета, които тихичко плачат през нощта, защото са обвинявани, че не забременяват. От близките си. Все едно това е въпрос на някакво елементарно усилие и те сякаш от мързел или липса на умения не го правят...[[quote:0]]Знаете ли какво е да преживяваш мъка и да не можеш да я споделиш, да получиш съвет или дори да го изкажеш? Честно казано, и аз не знам. Научих за това по-късно – по пътя. От другите момичета. Които говореха за това само във форумите. Под псевдоним. Както казах, аз имах късмета да съм родена в голям град, в широко скроено семейство. Ето защо бързо навлязох в темата “репродуктивен проблем” и започнах да чета и пиша във форумите, да си правя изследвания и дори да ходя на кафе срещи с други себеподобни. Също като Алиса, пропаднах в една дупка. И летейки надолу, откривах друга, паралелна вселена.
Най-страшна за мен изглеждаше медицинската част. Не припарвала до лекари, лечение и болници дотогава, се запознах с огромно количество термини, особености и изменения на човешката репродуктивна система, заболявания, изследвания, медикаменти, интервенции, имена на лекари и болници. Най-големият шок бяха горчивите истории за лекари, които къде от недобросъвестност, къде от некомпетентност, са правили ненужни или грешни манипулации, назначавали са скъпи и несвоевременни изследвания, поставяли са погрешни диагнози и дори са (извинете ме за израза) психясвали и без това уплашените си и объркани пациенти.
Момичетата, които вече от месеци или дори години вървяха по моя път, го отъпкваха, хванати ръка за ръка. Обменяха опит и се съветваха, представете си – дори се предупреждаваха (!) една друга. Имах чувството, че това не е моят живот, а някаква видеоигра, в която се нуждаеш от подсказки кое ниво как да преминеш, за какви опасности да внимаваш, от кого и с какво да се пазиш и на кого да се довериш. За да не се върнеш отново в началото. Или да не си изчерпаш възможностите да я играеш въобще. Не исках да повярвам, че има лекари, които всъщност не са наши помощници в разкриването на медицинската причина за стерилитет. И все още съществото ми отказва да го приеме! Хубавата част е, че не всички са такива. Спирам дотук.
Вторият ключов момент, в който се прояви моят късмет, беше когато след десетки прегледи и всевъзможни изследвания, неоткриващи какъвто и да е проблем, аз забременях. Естествено. Обаче извънматочно. И ето тук започна най-страшното. До този момент в мен се таеше една надежда, че може би някак си ще ми се размине всичко това, за което четях и слушах. Ама не. Сигурно се чудите защо наричам това късмет. Защото когато ми се случи, аз вече се бях потопила в проблематиката и не само че знаех към кого да се обърна и кое е най-доброто решение, но и следейки изкъсо какво се случва, установих извънматочната бременност достатъчно рано. Не знам дали знаете, но това състояние не само че не е безобидно, но може да бъде и животозастрашаващо. Лекарите бяха категорични: единственият шанс е ин витро.
И тогава късметът ми реши отново да се намеси. Търсейки, както се казва “моята си клиника”, попаднах на едно видеоинтервю със специалист по репродуктивна медицина, който аз разпознах като човека, на когото ще се доверя. И нито късметът, нито инстинктът ми ме подведоха.[[quote:1]]Искаше ми се да прескоча периода от забременяването ми до първия преглед в клиниката, която буквално промени живота ми във всяко едно отношение. Но той също е важен. Тъй като ми е болезнен, ще опитам да резюмирам така:
Ура! Бременна съм! Не, няма да ставаш майка. Трябва оперативно да се прекъсне бременността. Спешно. За първи път в болница? Честито! Емоционален срив? Загуба? Това пък какво е? Щом си на крака, значи можеш да си сдържаш сълзите и да се усмихваш, грижейки се за децата на другите, докато твоето първо, дълго чакано, вече е... биологичен отпадък.
Последваха 14 месеца очакване на първия преглед в клиниката по репродуктивна медицина. Четиринадесет месеца на нова, спокойна работа. Четиринадесет месеца преосмисляне, сълзи, разговори, сълзи, йога, нов мироглед. Очакваше ме труден път, който бях категорично решена да извървя докрай и се нуждаех не само от непоклатимо здраве, но и от непреклонен дух. Най-важното е, че не бях сама. Може да ви се струва, че не ми се е случило кой знае какво. И сте прави. Ако трябва да измеря препятствието, през което преминах, със съдбите на хората, с които се запознах след това... Ами вече ви казах – аз съм една късметлийка! Просто за мен това беше повратен момент най-вече в душевен аспект. За съжаление, не се справих много добре и истинската промяна тепърва ми предстоеше. Но поне се закрепих и поех по пътя, заредена с решимост и оптимизъм.
Нали ви споменах, че клиниката промени живота ми? И не само защото благодарение на всички специалисти, работещи там, аз забременях, износих и родих най-съвършеното, произлязло някога от мен. Тези Хора не просто ми помогнаха да стана майка. Те ми върнаха вярата в лекарите и в човечността. БЛАГОДАРЯ!
Има и още нещо, не по-маловажно. Именно там, именно тогава, срещнах едни от най-значимите хора в настоящия етап от живота си. Аз не просто намерих още приятели, аз опознах хора и съдби, които промениха много в мен. Няма как да останеш същият, срещайки се с мъже и жени, хванати за ръка, подкрепящи се, борещи се, подлагащи телата, финансите и дори семействата си на изпитание с едничкото съкровено желание да станат родители. Как да не ти трепне, когато видиш жена, прекършена, обляна в сълзи, облегнала се на мъжкото рамо, а той – силният, едва се сдържа да не рухне, но стои прав, решен да я направи щастлива...
Това е странно изпитание. Хем имаш медицински проблем, хем не си болен. Хем не ти се е случило нещастие, хем една от най-важните съставки липсва и устните ти се усмихват, но не и очите.
Странна болка е тази да не можеш да станеш родител. Какви ли не други проблеми си имаме – безработица, несигурност, безпаричие, недоверие в институциите, в медицината, чувство на незащитеност, несправедливост... Мога още да продължа. А в сърцето ти онази празнина... в дома ти – онази тишина... И сякаш отмяташ другите грижи назад. Когато минеш през това, то те променя. Кара те да виждаш хубавите неща, да се радваш на чуждото щастие, да празнуваш всеки миг. Сякаш не само за да забравиш болката, но и за да намериш нужното количество вяра и надежда.[[more]]Понякога си мисля, че да имам репродуктивен проблем се оказа моят най-голям късмет. Това изпитание ме направи по-човечна, по-състрадателна, по-търпелива, по-обичаща, по-силна, по-борбена, по-мъдра, по-смирена и привлече в живота ми същите такива “по” хора.
Всичко това ме подготви да бъда по-осъзнат родител... на дъщеря ми София – майката на Любовта, Надеждата и Вярата.
Ако искате да подкрепите мисията на Фондация „Искам бебе” за подпомагане на хора с репродуктивни проблеми, можете да го направите тук.
