Общество

„Не искам да облека тези дрехи!“

Академия за родители

„Не искам да облека тези дрехи!“

Продължаваме да ви представяме любопитни теми от „Академия за родители“ – най-големия семеен форум с каузата да предостави на всички бъдещи и настоящи родители обективна информация и реални знания за здравето, образованието и възпитанието на децата, както и увереност, че могат да се справят с едно от най-големите предизвикателства в живота.

Всеки родител рано или късно се сблъсква с подобна фраза под една или друга форма. Изкушението да наложим мнението си е голямо, защото често имаме много разумни аргументи: “Тази рокля е стара” или “Тези панталони са с кръпка, те са само за вкъщи”. Често тези сцени се случват тогава, когато бързаме и нямаме никакво време за обяснение. Темата може да бъде най-различна – дрехите, прическата, а в по-късна възраст: “Не искам на английски, искам на футбол”, “Не искам в математическа гимназия, искам в езикова” и т.н.

Сцената винаги е подобна, както е подобно и това, което се крие зад кулиситесобственото мнение на детето и желанието му за свобода. Повечето от нас искаме детето ни да има индивидуалност, да може да отстоява мнението си, да се научи да поема отговорност и да развие потенциала си. Как това е свързано с избора му на дрехи?

Да има индивидуалност – това е този сбор от качества, които го правят различно от другите. Едно дете може да рисува добре, друго – да рецитира, а трето – да подрежда пъзели. По същия начин е с дрехите – чрез тях то осъзнава и изразява своята индивидуалност, която е различна от нашата. Едва ли ще ни хареса детето ни да бъде "copy/paste" на останалите, особено в тийнейджърска възраст, когато влиянието на другите може да се изрази и в употреба на алкохол, наркотици, пушене на цигари или бягане от училище.

Да може да отстоява мнението си – за много хора това е проблем. Зад проблема стои желанието да бъдеш приет, да не ти се присмеят, да не те отхвърлят… Да можеш да отстояваш мнението си, означава да можеш да отстояваш ценностите, идеите и нуждите си. Представете си, ако детето ни не е научило това като малко, ако сме му казвали: “Облечи тази рокля, защото мама ще се разсърди” или “Не, не си права! Тази рокля не е красива, тя вече е стара и грозна!”. Какво послание получава то?

За да ме обичат, трябва да се съобразявам с мнението на другите.

Аз не мисля правилно, другите хора мислят правилно, следователно трябва да слушам тях, а не себе си.

В по-зряла възраст тези мисловни модели ще се трансформират в: “за да ме обича партньорът ми, трябва да правя това, което той иска”, “за да не ме уволнят от работа, трябва да си трая и да правя това, което смятам за нередно… пък и аз нямам идея кое е нередно, защото не мога да мисля правилно”.

Има още...


Това е единият възможен сценарий. Другият е бунт – или още в детска възраст, или когато детето се усети силно (обикновено в пубертета). Понякога този бунт става толкова патологичен, че човек не може да понася някой да му казва какво да прави и не може да работи с хора, освен ако не е в позицията на този, който командва.

Всичко това предполагам звучи логично и ясно, но все пак защо да го оставим да отиде на градина с тази стара дреха? Може би, защото това са неговите първи опити да вземе решение. Както не се е родило научено да върви или да се храни само, така не се е родило научено да взема най-добрите решения. Естествено вземането на самостоятелни решения си има граници. Няма как да излезе навън с лятна дреха през зимата. Но бихме могли да поговорим с него, да обясним възможните последствия и да помислим за компромисен вариант (напр. “вземаме дебелия пуловер, за да го облечеш, ако ти стане студено”). Важното е при този разговор детето да знае, че неговото мнение е важно, чуто и разбрано, че има варианти, от които да избира, да знае евентуалните последиците от различните варианти и да поеме отговорност за тях.

Да поема отговорност – с правенето на избор детето може да се научи и на отговорност за последствията, когато е наясно, че те могат да бъдат неприятни (напр. “Моля те, кажи ми, когато усетиш, че ти е студено, защото можеш да настинеш и след това няма да можем да ходим на разходка” или “Ще  трябва пак да давам пари за лекарства”).

Да развие потенциала си – наличието на горните три неща вече е предпоставка човек да развие потенциала си. Ако осъзнае, че неговите индивидуални заложби са например в музиката (а не в математиката, както родителите му биха искали), то той ще изпитва удоволствие да прави това, защото всеки обича да бъде добър. Когато откриеш таланта си, мотивацията се усилва от успехите, които идват неизбежно. А когато откриеш таланта си и можеш да защитиш позицията си, имаш шанса да станеш новатор. Но новаторството би било опасно начинание, ако човек не може да поеме отговорност за последствията.

И накрая нещо важно – често ни е трудно да оставим децата си да правят избор, защото ни е страх какво ще кажат другите или робуваме на някакви “ТРЯБВА” в главите си, над които не сме се замисляли, а не защото наистина има някакъв сериозен проблем в избора на детето. Понякога ние, родителите сме изкушени да използваме децата си като визитни картички и поради това за нас е изключително важно как ще изглеждат, къде ще учат, как ще се представят. Нека не им го причиняваме! Нека се погрижим за самооценката и нагласите си спрямо света по друг, по-зрял начин. Те го заслужават!

Автор: Милена Петрова, психотерапевт

 

Детето ми е агресивно – какво да правя?

Детето ми е агресивно - какво да правя?