Общество

От опит: Позволи си да не можеш

Възрастните днес са много динамични, “бързи и яростни”. Те не спират, маркират пораженията и продължават към победите. А това е измамен за децата свят.

От опит: Позволи си да не можеш

Нашите две деца имат свое собствено темпо – Тя е няколко такта след, а Той е няколко такта пред нас. Или поне така ни се струваше.

След това Тя започна да си поставя “високи летви”, да се бори за 0,5% повече в оценката си по Нещо, да си оправя леглото без подканяне, да не забравя каквото не трябва да се забравя. Но радостта ни беше краткотрайна, защото успоредно с тези способности у нея растеше тревожност. Уютът, който си мислехме, че сме създали, се превърна във враждебна среда, а много отговори се превърнаха във въпроси. Думата, която трайно се настани у дома, беше неувереност. Такива дефинитивни и уверени родители и толкова неуверено дете... Чудехме се как, кога и защо се случи.

Първоначално вярвах, че това е бумеранг-ефект: натиск в началните училищни година-две (казвах си “докато се научи да учи”), след това вяра във възможностите й и почивка. Чудех се дали не съм я пренавила тогава и ефектът да идва по-късно.

Без да изключвам възможността от пренавиване, се вслушах в предположението на баща й: може нищо да не й казваме, нищо да не изискваме във вербална форма, но ние действаме. Стандартът на нашето поведение е стандартът на нейните цели. Разликата е, че ние сме възрастни и родители на две деца, а тя е дете.

Потърсих професионален съвет и той затвърди нашето предположение: вие всичко можете и с всичко се справяте, и това е посланието, което отправяте. Нищо ново... докато не те засегне лично – теб, семейството ти, децата ти.

***

Възрастните днес са много динамични, “бързи и яростни” . Те не спират, маркират пораженията и продължават към победите. А това е измамен за децата свят.

Това, което е необходимо да се направи, е да се спре създаването на висока мотивация за успех чрез несъзнателен личен пример. С други думи, показвайте и разказвайте за пораженията си. Така ще приличате на човек, а не на цел.[[more]]Има толкова неща, които не можем, но за тях като че ли не говорим. Не си даваме почивка от моженето.

Но докато ние можем, те подтичват след нас, ненаучили собствените си уроци. Защото нашите високи стандарти на можене са им отнели възможността да опитат сами. Приемат ги за даденост и започват да се давят в океан от отговорности за възрастни.

Направете си списък на нещата, които не можете. И бавно и постепенно започнете да ги споделяте. Освен всичко друго, ще си спомните, че сте били дете.