– Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
– Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.
– Все едно накъде... – каза Алиса.
– Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака.*
3,40 ч. сутринта
– Мамо? – чува се гласът на 3-годишното дете от другата стая.
– Идвам, идвам – казва майката сънено. – Какво има, миличка? Нещо сънува ли?
– Не!
– Водичка ли искаш?
– Не!
– Зайо ли загуби?
– Не!
– Добре, заспивай, детенце хубаво. Спокойна бъди.
– Не!
– Ще остана да подържа ръчичката.
3,55 ч.
– Искам във вашето легло!
– Недей, пиленце. На никого няма да му е удобно. Заспивай сега. Нали съм тук?
– Неее! Искам сок!
– Но сок има сутрин. Заспивай вече.
4,10 ч.
– Мамо? Искам сок.
– Да, добре, сокът е сутринта. Тихо сега.
– Не, искам сок сега.
– Сок няма. Заспивай веднага!
Иска ми се да перифразирам Алиса: понеже знаеш накъде отиваш, имай търпение да извървиш пътя. Всяко тире е крачка. Крачка напред по пътя. И така трябва да го възприемате.
Кога за последно направихте нещо свръх своите сили? Изкачихте Черни връх или дочакахте търпеливо бонус в работата, или извървяхте 2-километровия маршрут до центъра? В 4,10 ч. сутринта си напомнете, че само благодарение на отделните крачки по пътя на вашите свръхсили сте стигнали до целта. Същото е и с желанията на малкото дете. Просто всеки ваш отговор е крачка напред, не назад. Вижте себе си в спортни обувки, катерещ(а) морени, и когато настъпи моментът на нервен кипеж, си кажете, че трябва да вдигнете крака, който е наред и да стъпите още по-високо. А след това пак.
И понеже малките деца са емоционални радари, те ще усетят няколко неща: вашата решителност да не се отказвате в среднощния двубой; вашето спокойно присъствие и накрая вашето желание да създадете комфорт и за двете страни.[[more]]По дефиниция катеренето е действие, при което се използват ръцете, краката и/или други части на тялото с цел задържане по стръмна повърхност. Прилага се с възстановителна или състезателна цел, в критични спасителни мисии, както и във военни операции. Може да се практикува във външни и вътрешни условия.
Където и да ви свари изчерпаното търпение, погледнете на ситуацията като на скалиста пътека и започнете да катерите. А когато се уморите – продължете.
* Луис Карол, “Алиса в страната на чудесата”
