Общество

Писмо до една бъдеща майка

Да, мила приятелко, имам много да ти разказвам за това какво те очаква, но предпочитам заедно да продължим това писмо. Затова ще завърша така...

Писмо до една бъдеща майка

Скъпа приятелко,

Пиша ти това писмо, защото усещам колко изплашена си от всичко, което ти предстои. Скъпа приятелко, предстои ти това, което завинаги ще промени и живота ти и теб самата. Завинаги. Ето защо имаш пълни основания да се тревожиш.

Но! Скъпа приятелко, това е нормално преди всяка промяна. Затова искам да ти споделя следното: всичко, което си чувала за това какво е да си родител, е вярно! Всичко!

Да, ще има безсънни нощи. Много. Често ще искаш да се закопаеш някъде и поне за малко да поспиш на тишина. Но също така ще има нощи, в които няма да ти се иска да заспиш, защото ще гледаш в захлас дъщеричката си как спокойно спи. И ще искаш да запечаташ този миг завинаги. Няма друго нещо на света, което да носи такова спокойствие. А това ще те зареди със сили за още поне няколко денонощия напред.

Да, у вас вече никога няма да е подредено. Не и в степента, която да ти носи покой. Но повярвай ми, когато вечер разтребваш в притихналата къща, всяка играчка и наивна рисунка ще предизвиква усмивка у теб, защото ще ти напомня за общите игри. А когато настъпиш нещо малко, вместо да се ядосаш, ще извикаш: „Ехе, ето къде е тази част от конструктора, която толкова търсехме!”[[quote:0]]Да, понякога ще се страхуваш до степен на паника да не ѝ се случи нещо. Ще осъзнаеш обаче, че тя далеч не е толкова крехка и безпомощна, колкото изглежда. Ще става след всяко падане, а целувката на мама ще заздравява мигновено раничката. И ще се усетиш по-силна и по-уверена от всякога!

Да, оттук нататък тя винаги ще е по-важната. Но когато другите започнат да забравят да те попитат ти как си, захласнати от въпроси за детето, няма да се почувстваш пренебрегната, а тихичко и с гордост ще си кажеш: „Това е моят шедьовър.”

Да, уроците на живота не се преподават така лесно, както тези в училище. Ще разбереш, че понякога да накараш едно дете да си измие зъбите е по-трудно, отколкото да накараш огромен хор да запее едновременно. Ти си брилянтен диригент, но сега ще видиш какво е да работиш със солист!

Нека, обаче, ти споделя и друго.

Ако си мислиш, че умееш да се радваш на дребните неща и да цениш и най-малките жестове, то почакай да се умилиш от първите усмивки, да заподскачаш, като проходи или да се насълзиш на първата изработена от нея картичка.

Ако си мислиш, че обичаш силно, безусловно и безкрайно родителите си, почакай само да усетиш как обичат те!

Ако си мислиш, че си се влюбвала някога в мъж с цялото си сърце, почакай само да го видиш как ще прегърне детето ти, и ще разбереш, че тъкмо сега започваш истински да го обичаш![[more]]Ако си мислиш, че си благословена с приятелки, които те приемат такава, каквато си и винаги ще ти подложат рамо, почакай само да заплачеш пред дъщеря си, а тя да ти каже: „Мамо, защо си тъжна?...” и да увие ръчички около врата ти.

Сърцето ти никога не се е отваряло така, повярвай ми!

Да, мила приятелко, имам много да ти разказвам за това какво те очаква, но предпочитам заедно да продължим това писмо. Затова ще завърша така:

Да, има от какво да се притесняваш... а именно, че ти предстои най-хубавото и ще се наложи да се насладиш на всеки един миг!

С обич,

Твоя приятелка Моки