ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Спри веднага да плачеш!“

„Спри веднага да плачеш!“

Снимка: Pexels

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

„Академия за родители“ е най-големият семеен форум, с кауза да предостави на всички бъдещи и настоящи родители обективна информация и реални знания за здравето, образованието и възпитанието на децата, както и увереност, че могат да се справят с едно от най-големите предизвикателства в живота.

Емоциите са барометър за случващото се в нас и извън нас. Когато този барометър работи, ние сме в добро психическо здраве, наясно сме със себе си и с лимитите си. Разпознаването на емоциите е част от самопознанието, което е един от аспектите на емоционалната интелигентност. Според доста изследвания емоционалният коефициент е много по-важен за успеха на човек от интелектуалния. Да разбираш собствените си емоции и тези на другите, може да донесе много – желаната работа или партньор, вътрешен мир, добро здраве и т.н.

Какво правим ние с този жизнено важен аспект от личността на детето? Кои са грешките, които можем да допуснем?

Много често в ролята си на родители забраняваме на децата определени емоции. Правим го толкова неволно, толкова по навик. Някои от нещата, които казваме, са като че ли част от културата ни. Случвало ли ви се е да видите например майка пред зъболекарски кабинет. Детето проплаква: “Мамо, страх ме е…”, а майката окуражително казва: “Ама ти си толкова смел!” или “Няма нищо страшно!”. Тя го прави от желание да успокои детето или просто, за да предотврати това, което може да се случи в кабинета (плач, викове, дърпане…). Подбудите са уважителни, но все пак индиректното послание е: “Не трябва да те е страх, емоцията ти е неадекватна!”. Тя дори не го мисли по този начин, но това послание се чете между думите. А детето може да “прочете” неосъзнато и куп други неща, като например: “Мама ще ме обича само когато не се страхувам. Не трябва да показвам страх, за да бъда обичан”. В резултат на това страхът може да се превърне в една забранена емоция.

Друг пример: същото дете е на площадката и се ядосва, защото друго дете му е взело играчката и започва да плаче силно. Майка му му казва: “Спри да плачеш веднага!”. Плачът в този случай е резултат от гнева и посланието, което получава детето, е “гневът и плачът са забранени!”. И ето как детето си забранява и гнева. В този момент барометърът му за външния и вътрешния свят вече е силно повреден. Липсват две важни части – гневът и страхът. Да си представим, че се прибира в къщи радостно (защото е получило хубава нова играчка) и започва да скача, обаче възрастните са изморени. Баща му казва изнервено: “Престани да скачаш, не мога да понасям този шум, сядай на дивана и да не съм чул “гък”!” и радостта също влиза в списъка на забранените емоции.

Какъв би бил резултатът от забраняването на емоциите?

Дори и да си забраним дадена емоция, тя продължава да съществува по някакъв начин. Ние просто не я забелязваме, защото е развалена фината ни настройка. Неизразената емоция може да се превърне например в психосоматика. Новите

Има още...