ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За говоренето, гушкането и глезенето

За говоренето, гушкането и глезенето

Снимка: Pexels

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Академия за родители” е най-големият семеен форум, с кауза да предостави на всички бъдещи и настоящи родители обективна информация и реални знания за здравето, образованието и възпитанието на децата, както и увереност, че могат да се справят с едно от най-големите предизвикателства в живота.

С появата на бебето, освен хилядите въпроси около обгрижването и отглеждането му, за много родители се появяват и такива, свързани с говоренето, гушкането и носенето му.

Как, колко и защо да говорим на бебето?

Бебето долавя смисъла на нашите думи много по-рано от усвояването на езика. То е способно да ги долови на всички езици, не само на езика на своите родители, но и на езика на всички, които го обичат и се интересуват от него. То сякаш разбира онова, което искаме да му съобщим, стига да почувства уважение и заинтересованост в нашето отношение – тогава, когато говорим с него като с равен, а не като на бебе. Разбира нашето желание да му обясним какво предстои да му се случи, какво го очаква и от какво страда, когато плаче. Когато родителите говорят на детето си, те участват в неговите емоции, те създават една дълбока връзка помежду си.

И бебето е социално същество, и то не обича самотата

Спането на тихо и тъмно е силно свързано с навиците на семейството и разбира се, с индивидуалните предпочитания на бебето. А те са повлияни и от начина на живот и предпочитанията на майката – 9 месеца то е участвало в социалния й живот. Бебето е социално същество, което се стреми да развие чувството си за принадлежност и безусловно приемане първо в семейството си, и ние не трябва да го изолираме. Преди раждането си то е успявало да заспи и е спяло, когато майка му е била на кино, на разходка, на ресторант, защо да не може да го прави и сега, в същото помещение, в което родителите му имат гости, гледат филм или общуват по време на вечеря? Това ще помогне на децата да се чувстват част от семейния отбор.

„Нека да поплаче и ще му мине!“

Да, ще му мине, ако е тийнейджър, който освен плач има и други стратегии за справяне с трудностите – ако се наплаче и освободи емоцията, ще му мине. Но при бебетата нещата стоят по друг начин.

Ставайки майка, у всяка жена се задейства мощно чувство – майчиният инстинкт. Него задължително го има, въпросът е дали се вслушваме в него или в съветите на хората около нас. Никога не пренебрегвайте вътрешния си порив, глас, инстинкт. В първите месеци от живота на вашето бебе той е най-добрият ви и верен съветник, вслушвайте се в него и ако той ви казва да вземете и да успокоите бебето си, значи в този момент това е най-правилното решение – както за него, така и за вас!

Манипулира ли ни бебето с плача си?

Тази реплика можем да чуем както от най-доброжелателните си роднини, така и от хора, претендиращи да имат професионални познания за децата. Но защо всъщност бебетата не могат да манипулират с плача си? За да манипулираш някого, трябва да имаш познанието за причинно-следствените връзки (Ако…, то…!“). „Ако натисна това копче, ще се чуе песничка или ще светне лампичка. Ако се разплача, мама ще ме гушне!“ 

А познанието за този тип връзки се развива след 6-месечна възраст, така че плачът на бебето ви преди тази възраст може да има десетки други причини, но не и манипулативен характер. То може да плаче, защото му е студено или топло, може да му е твърде широко в леглото, защото то няма добро усещане за границите на тялото си, а това е страшно! Може от прозореца да идва шум или дори миризма, която му е непозната и също да е страшна, може да е самотно! А ако един родител остава безучастен към това, то какво е посланието, което му предава!? Ти плачеш, изпитваш нещо, но аз сега не мога/не искам да се занимавам с това. Така бебето израства в несигурност, расте с една липса на зачитане и разпознаване на емоциите, чиято липса то несъмнено ще опита да компенсира по време на детството и пубертета, а тази компенсация може съвсем да не ви хареса.

Автори: Милена Наумова и Петя Йорданова

 

Да опознаеш света с уста

Да опознаеш света с уста