Почти всеки родител си е задавал въпроса „Трябва ли да задоволявам желанията на децата си и доколко?”.
Съществува разлика между потребност и желание, но много често те се смесват в стремежа да бъде осигурено най-доброто за децата и да бъдат задоволени техните нужди. Потребностите се онези нужди, които се повтарят и трябва да бъдат задоволявани, за да може детето да оцелее. Такива са екзистенциалните нужди от храна, сън, сигурност, грижи, любов. За разлика от потребностите, желанията винаги са нещо ново. Ако те са истински, никога не могат да бъдат напълно удовлетворени. Ако не са истински – те ще изчезнат.
Например едно дете няма нужда от бонбони, макар често да иска бонбони. То ги пожелава, защото заедно с тях получава удоволствието да говори с родителите си, да получи тяхното внимание и обич. Ако изпробвате да поговорите с детето си за тези бонбони, за цвета им, за вкуса, за това каква форма имат и дори ги нарисувате заедно, ще установите, че детето забравя, че е искало бонбони. Това желание не е истинско и то цели да спечели един приятен момент заедно. [[quote:0]]Френският психоаналитик и пионер в детската анализа Франсоаз Долто съветва да не критикуваме желанието и да не разубеждаваме детето, а да го подкрепяме да говори за това, което желае. Когато бъде изговорено, нетрайното желание изчезва. Ако задоволим такова желание веднага, ние ще лишим детето от същността, която се крие зад него, а именно нуждата му да си поговори с мама и татко и заедно да си подарят въображаеми подаръци. Да бъдем съпричастни към детското желание, е най-голямото доказателство за любовта ни.
Много родители биха попитали: „А какво правим, когато детето ни се затръшка?“. В книгата на Франсоаз Долто „Всичко е език“ има един прекрасен пример за реакция в такава ситуация.
Детето казва:
- Ах, много искам камион.
Майката отговаря:
- О, не, невъзможно е, нямам пари.
И дърпа детето настрани, за да не гледа и да не се изкушава то. А всъщност трябва да посочи с думи това, което привлича детето. Как?
- Харесва ли ти това камионче?
- О, да.
- Какво му е хубавото?
- Има червени колела.
- Да, но колелата може и да не се движат, нека да влезем да проверим и да го пипнеш. Днес ще го погледнем, но нямам пари да го купя.
- Искам го, искам го!
- Не мога, това е. Ако искаш, може и да не влизаме и да не го виждаме отблизо?
- Искам, искам!
Когато детето вижда, че майката е категорична, то се успокоява. Успокоява го това, че тя е съпричастна с неговото желание.
Не бива да приемаме, че е лошо да не купим играчката на детето. Лошо е, ако обезценим желанието му. Хубаво е да му внушим, че не е възможно да има това, което желае в момента, но че има пълното право да го желае. [[quote:1]]Долто твърди, че едно желание никога не може да бъде напълно удовлетворено, когато е истинско.
Ето и един пример за истинско желание, в който малко дете се запалва по спортната гимнастика. Преди няколко дни то е гледало филма „Огнен дух” за калифорнийската гимнастичка Ариана Берлин, която чупи крак, но въпреки всичко успява да преодолее тежката травма и да се върне към любимия си спорт. Този филм разпалва неподозирано желание у детето да стъпи в залата и да ходи на гимнастика. Така се ражда неговото призвание и детето може би е открило смисъла на живота си. Това е желанието, което, за да бъде задоволено, трябва да се положи много труд. И ние трябва да го насърчим. [[more]]Къде са подводните камъни за нас, родителите, в различаването на желания от потребности?
Често се случва да караме детето да се храни, когато не е гладно. Ако то отказва храна, значи не изпитва потребност да яде. След като няма нужда от храна, а ние смятаме, че знаем дали е гладно или не – то тогава става дума за нашето собствено желание. Ролята на майките не е да определят ритъма на нуждите на детето, а да се поставят в услуга на собствения им ритъм.
В случая с гимнастиката, ако детето се съгласи, че иска да ходи на занимания само защото усеща, че майка му иска да задоволи собственото си желание да танцува, то желанието му скоро ще изчезне. То ще танцува само ако не се чувства длъжно да удовлетвори нас, родителите, а защото се чувства призвано за това, което някой му е разкрил чрез пример. Някой, който е излъчвал радост от намирането на смисъла в това, което прави.
Автор: Ваня Емилова
Ваня Емилова е историк по образование и бъдещ магистър по "Детско-юношеска психология". От години работи като журналист. Тя е автор на романа за деца и родители "Маслекют на горния етаж".
