Списанието

Борис, който наистина иска да спаси София

За последните няколко години организацията „Спаси София“ порасна от симпатична група любители на града до един от най-големите граждански корективи на местната власт. Посрещнах кандидатурата на нейния лидер Борис Бонев за кмет на София едновременно с радост и опасения. Радост, че ще имаме възможност за избор извън политическия спектър и страх, че машината ще го смачка, лишавайки ни от така необходимата ни будна градска съвест.

Борис, който наистина иска да спаси София

Снимки: Марияна Петрова

За последните няколко години организацията „Спаси София“ порасна от симпатична група любители на града до един от най-големите граждански корективи на местната власт. Посрещнах кандидатурата на нейния лидер Борис Бонев за кмет на София едновременно с радост и опасения. Радост, че ще имаме възможност за избор извън политическия спектър и страх, че машината ще го смачка, лишавайки ни от така необходимата ни будна градска съвест.

Това, което винаги впечатлява, когато стане дума за „Спаси София“, определено е техният ентусиазъм. После - модерното им мислене и говорене за управлението на града. Когато имах възможност да говоря Борис на живо, ме впечатли и още нещо. Едно чувство, което през последните години напълно умишлено и почти незабелязяно изчезна от публичното пространство и срамежливо се скри в малки приятелски компании и бутикови градски проекти. Чувството на любов към София. Чувството на принадлежност към градската й история и култура. Борис Бонев е не само роден в семейство на потомствени софиянци, той е човек, който не се срамува да каже, че обича своя роден град. И че това е единствената му мотивация да работи за него.

Ти си не само първият кандидат, който обяви своето участие в изборите, но и първият, който обяви своята програма – над 300 страници и 500 мерки. Какво пише в нея?

Всички идеи на „Спаси София“, всички добри практики, които ние сме срещали през годините за управлението на града и които сме получили от контактите ни с други граждански организации и администрации от чужбина, сме адаптирали към софийската действителност. Това, което отличава тази програма от много други, е, че това не е план с 4-годишен хоризонт. Ключово да има дългосрочна визия и тя да бъде ясна и дефинирана, защото всъщност това, което много малко хора осъзнават, а партиите хич не осъзнават, е, че догодина предстои приемането на нов общ устройствен план. И този път този общ устройствен план ще бъде за 20 години напред, което означава, че сега трябва да  поставим основите на това как искаме да изглежда София след 20 години.

Това ли е най-големият проблем досега - липсата на визия, на перспектива, на по-далечен хоризонт?

За мен лично това е сериозен проблем, точно, че липсва дългосрочна визия. Общо взето, политиците в България и партиите живеят в 4-годишни рамки, отвъд които...

Обаче управляват повече от 10 години, нали?

Ето това може би е най-трагичното, Фандъкова е кмет от 10 години, а преди това Борисов още 4. Общо 14 години на власт и въпреки това те продължават да действат на принципа на 4-годишната времева рамка и това е сериозен проблем, защото, както и казах, много проекти изискват много повече и не само това – няма смелост и няма визия. Метрото е проект на 45 години, т.е. тук не говорим за някаква изцяло нова концепция, която те да са създали от нулата, какъвто за нас би била идеята за нов квартал на север – „Нова София“, с готова инфраструктура. Те нямат такъв проект, който да е амбициозен, да е смел, да е визионерски, да променя града.

А какво ви позволява на вас да имате смелост, визионерство, и амбиция? Това, че сте млади, това, че не сте политически обвързани, това, че сте живели на Запад?

Всичко това, но най-вече фактът, че много обичаме града си, защото каквото и да си говорим, ако ти не обичаш работата си, обикновено не я вършиш добре. Това, което ни обедини като хора, и то различни като характер, дори, ако щеш, като политически убеждения различни, е София. Аз съм почитател на една теория за алтруистичния егоизъм – добруването на всеки един човек зависи от това дали всички около него също ще живеят добре. Затова, когато ние се борим примерно за нормални и гладки тротоари, за по-бърз градски транспорт, за чист въздух и прочее, всъщност ние не просто се борим това да е за всички, но се борим в крайна сметка това да е и за нас. Защото и ние искаме да живеем в един чист, подреден, красив, умен, готин, мобилен град. Така че това е основният мотив, който ни кара да сме толкова смели, защото в крайна сметка аз и никой от екипа ми не искаме да се съобразява с партийни игрички, с политически игрички, с икономически интереси, с мутри, с мафиоти, с олигарси.

Те ще ви позволят ли да не се съобразявате?

Аз отскоро развивам една нова теория, която пък ми вдъхва много надежда, и мисля, че не трябва да се пренебрегва. От толкова години научени сме и си казваме как ние, българите, да си седим тихо и кротко, да не вземе сабята да ни отреже главата, ако много знаем. Обаче аз започнах да си задавам следния въпрос: „Ами ако се окаже, че всъщност никога не е имало сабя?“ Кой ще носи отговорност за толкова пропуснати години, в които ние сме си живели в кочинката, вместо да я разкараме тая кочинка и да си направим истински дом? Затова и съм много благодарен, че в екипа всички сме на един акъл, общо взето, не ни пука от тия неща.

Не ни пука, защото смятаме, че каузата, с която сме се захванали, е много по-висша и много по-силна от всичко, което биха могли да ни направят сега или в бъдеще. Няма да успеят.

Но ако една част от хората са с наведена главица, пък другата част са прекалено малко, пак нищо не става. Много трудно се чува техният глас. Има ли шанс ти да бъдеш чут?

По отношение на промяната на общественото мнение смятам, че тя вече е факт, може би не толкова, колкото би ми се искало, но мисля, че сме достигнали точка, в която може да се преобърне количката на мафията. Има теория, която гласи, че ако 20% от населението се бори за някаква кауза или вярва на някаква кауза, това стига да преобърне всички останали или да доведе до промяна. Хубавото е, че хората, които се интересуваме от града, в който живеем, които правим нещо, които не оставяме несправедливостите ненаказани, е, че сме много по-активни, отколкото хората, които обичат просто да не се занимават с такива неща. Това е голямо предимство, защото един активен човек всъщност може да свърши много повече работа, отколкото 10 неактивни.

Аз смятам, че ролята, която „Спаси София“ като организация изигра през последните години за формиране на много по-критично обществено мнение, е голяма. Когато ни  повдигнахме теми като бус лентите, приоритизация на градски транспорт, като необходимостта от намиране на алтернативни форми на придвижване в града, необходимостта от равни тротоари и т.н., имаше далеч повече негативни коментари, далеч повече критика, далеч повече недоверие. В момента, дори и да твърдим, че това нашето си е един балон, реакциите в 99% са изключително „за“ подобни мерки, а това не беше така преди няколко години.

А вие имате и конкретни успехи все пак...

Нощният транспорт е идеален пример, защото, докато събирахме подписите, хората, които се подписваха, но коментираха как нищо няма да се случи, бяха сигурно 50%. Сега обаче нощен транспорт има. Но работата все още, за съжаление, е твърде много, и то не за друго, а защото политиците, независимо отляво или отдясно, направиха така, че не просто да намалят критериите на хората за заобикалящата среда, а да ги нулират, да ги няма. Защото, когато ти имаш хора, които нямат критерии, или критериите са им суперниски, тогава не им пречат разместените плочки, не им пречат грозните пейки, не им пречи „Граф Игнатиев“...

Какво смяташ за ремонтите в центъра на София, те ли преобърнаха колата? Виждаме, че хората вече имат все по-малко търпимост към бавните и некачествени изпълнения.

Центърът не само трябва да има физиономия, в крайна сметка центърът на София носи духа на София. Но мисля, че това отново е процес на натрупване, ние вкарахме в общественото говорене термина „ремонт на ремонта“, който всички повтарят. Ние си мислехме, че недоволството ще ескалира с ремонта на бул. „Дондуков“, който беше тотален провал, и очаквахме, че ще доведе до преосмисляне на начина, по който се случват нещата в София, точно знаейки, че идват най-ключовите ремонти може би за последните години - „Александър Невски“, Опашката на коня, „Граф Игнатиев“.

Не просто нищо не се промени, но при „Графа“ и „Кристал“ не остана нещо, което да не бъде объркано. Те попаднаха в една спирала, която отива само по-надолу и надолу, те се закопаваха с всяко следващо действие, с всеки коментар. И какво по-голямо доказателство, че тези хора вече са неспособни да управляват града, да разбират нуждите на хората? Те не разбират, че така бъркат много дълбоко в раната на софиянци, които, колкото и досега да са били пасивни, колкото и досега много голяма част от тях да не са се обаждали, когато им посегнеш на спомените, на детските спомени, на духа, на София, на разказите за София на техните баби и дядовци, тогава вече попадаш на отпор.

Но въпросът според мен не е само в некачественото изпълнение и в избора на фирми, които работят, а още първоначалния проект.

Именно. И освен това, много е грешно да се смята, че красотата е въпрос на вкус. Красотата научно си има елементи, които по научен начин обясняват защо някакви неща се водят за красиви, други – не. Тук говорим за природни форми, за архетипи, които отдавна са в съзнанието на хората, говорим за симетрия, за цветове, за това как влияят върху психиката на хората. В никакъв случай не можем да си говорим, че то си било въпрос на вкус, защото дай да не казвам каква беше оная поговорка за кучето и въпроса на вкус.

Но в крайна сметка дали ще е цветно или сиво е все тая, когато е направено изключително некачествено и за това са платени нашите пари.

Има още...


И специално за Графа, ако се върнем - където е най-тясна улицата, където е най-сенчесто, там например са сложили най-тъмната настилка. Където е най-тясно, там са решили да поставят стълбове за трамвайните жици, въпреки че дотогава жиците бяха опънати на сградите, т.е. и без това тясната улица ти я затормозяваш допълнително с още едни визуални препятствия. Или през цялото време седиш и се оплакваш, че нямаш павьори, нямаш качествени строители и т.н., а правиш проект, който включва милиони павенца във всякакви форми, цветове, растери и т.н.

Ами, извинявам се, сложи едни гранитни плочи метър на метър и толкова и щяхме отдавна да сме забравили и като време за ремонт, и като качество, със сигурност щеше да е много по-високо, защото в крайна сметка едно е да имаш 10 милиона фуги, друго е да имаш 1 000 фуги, нали?

От друга страна софиянци проспаха и други провали, например  Витошка. А сама по себе си тази улица възпитава вкусове...

Аз в никакъв случай не харесвам естетиката по Витошка. Но аз нямам проблем Витошка да е във вида, в който е, стига да беше качествено ремонтирана, а тя не е. Аз нямам проблем да имаме една такава улица. Аз нямам проблем да имаме една улица като „Шишман“, която да бъде хипстърска улица. Аз нямам проблем да има някоя, която да е строго консервативна улица. Смятам, че това дава цвета и богатството на нашия град, защото макар Витошка да не ми харесва като естетика, ми е приятно, че има едно място в София, което е толкова живо.

Хубавото на Витошка, поне за мен, е, че тя е чудесен пример за това как хората много бързо забравят какво е било тогава, когато там минаваха автомобили. Защото има достатъчно научни доказателства, че независимо от културата, това повишава безопасността, играе роля за развитието на малкия бизнес, на туризма, на спокойствието, на чистотата на въздуха. Но най-важното – това играе изключително силна роля да формира у хората чувство за свързаност с града, защото чувството за свързаност с града не става в панелния блок или в мола. То става на улицата, сред хората, в парковете, на пейките. Там е мястото, където хората могат да почувстват този град и оттам и да го обикнат.

И фактът, че няма хубави и добри публични пространства в София, е една от причините толкова малко хора всъщност истински да обичат този град.

А какво е мнението ви за изграждането на цял пешеходен квартал, по подобие на Капана в Пловдив и Даляна във Варна?

Старият еврейски квартал, където в момента се провежда „квАРТал“, е мястото, което архитектурно, исторически може да се оформи подобен квартал. Има обаче един много сериозен проблем в София, че тази цялата зона, включително и зоната покрай Женския пазар, която също исторически е била сърцето на града, според устройствените планове е предвидена за застрояване. Ако се погледне устройственият план, цялата зона е отбелязана в червено, буквално целият квартал свети в червено. И сега никнат 8–9-етажни чисто нови блокове. Така не се пази духът на тези квартали. Като организация сме призовавали да се спре застрояването на тези квартали, да се обърне внимание върху къщите, запазването на духа на улиците, а ако се позволява ново строителство, то да бъде съобразено с мащабите на квартала. Ул. „Кирил и Методий“ е много добър пример там новите сгради правят тунел и целият чар на една малка уличка се губи, освен че самата улица не може да поеме въобще нито трафик, нито инфраструктура, нищо не може да поеме, качеството на живот вече го няма. Няма го и духът на квартала.

А защо, толкова ли са недалновидни сегашните управници или пък интересите на инвеститорите са причината?

Тези, които управляват София, са хора, на които не им пука за духа на София, те не разбират какво означава опазването на архитектурното и културното наследство, не разбират защо това е важно, не разбират какви ползи носи то. И понеже има сериозен инвеститорски интерес, разбира се, кой не би искал да построи една 10-етажна сграда на метри от Ларгото например? Имаш метро, в центъра си, супер ти е, готино ти е, гъзар си, всеки би искал нещо подобно. И съответно, когато имаме слаби институции, когато имаме корупция, когато имаме далавери и всякакви такива неща, подобни интереси много лесно може да бъдат прокарани.

За мен уплътняването на София в центъра е една от най-големите грешки, които бяха допуснати, и най-важното – продължава да бъде допускана. Защото София се намира в широкото Софийско поле, има достатъчно място да се разришяваме, имаме достатъчно места за запълване, не е нужно целият или голяма част от инвеститорския интерес да бъде фокусиран в най-централната историческа част на града, за сметка на старите къщи на София. Това е духът на София, не панелите, не новото строителство в Манастирски ливади, духът на София са къщите на Фингов, къщата на Гешев, бившето Китайско посолство, това е духът на София и трябва да всяка цена да го опазим – и затова в нашия план за София сме обърнали много сериозно внимание точно на това. И за мен лично най-доброто, което можем да направим, е да приемем френския опит по отношение на опазването на културните паметници, защото там са абсолютно безкомпромисни. Кофти ремонта ще го оправим след 10 години, но старата сграда съборим ли я, тя завинаги ще си остане съборена и никога повече няма да бъде това, което всъщност е - носител на историята и духа. Защото в момента духът на града е останал буквално само в спомените на родителите ни.

А в същото време е доказано, че ако средата е културна, и хората се държат по друг начин...

Теорията на счупения прозорец. Това е вече много ясна теория, която много хора са я разписали и тя наистина действа, и дори ние самите го видяхме преди около 4 години, когато изчистихме сградата на Нотариата, между другото - паметник на културата, от всички налепени афиши, около 3 см налепени афиши. Не беше чистена от поне 10 години. След като я изчистихме, повече не залепиха афиш там. Факт – надраскано е с графити, грозно е, но поне не лепиха плакати.

А има ли според теб дефицит на любов към града, в който живеем? Загубихме сторед мен чувство на принадлежност. В общи линии живееш тук, защото трябва.

Ако се замислим, София е единственият град в България, поне аз не се сещам за друг, в който няма местен патриотизъм.

Има още...


Всеки един пловдивчанин, варненец, старозагорец, перничанин, все тая, ако ги питаш да ли са горди от града си, всички ще почнат да се бият в гърдите. В София обаче това го няма, защото, както ти каза, в крайна сметка ти трябва да обичаш града си. За съжаление за хората, които не са оттук, София е символ на най-лошото, защото ги е откъснала от родните им места, откъснала ги е от семейството и приятелите им, тя е една черна дупка, която ги е всмукала от немай-къде. И тук е ролята на софиянци да работим така, че това отношение да се промени, но и на общината като домакин на всички хора, независимо дали от София или не. Без да искам, не обичам да използвам тази дума, защото не ми харесва, но тук буквално говорим за пропаганда.

А какво очакваме да се случи в София като туристически град, защото тя вече е такъв?

Туристическата стратегия е трагедия, аз четох това, което е написано, покъртително. Нивото е толкова ниско, елементарни неща като например туристическите информационни центрове да работят през уикенда, дори това не е мислено. В момента туристическите центрове затварят в 17:00 часа и през уикенда не работят.

Трябва да направиш анализ какво търсиш като турист, защото никой не иска в Пловдив да дойде същият турист като в Слънчев бряг, нали? Защото това, което ти предлагаш, трябва да е различно от евтин алкохолен туризъм. Трябва да се направи много внимателен анализ, и то от хора, които наистина разбират. Аз определено твърдя, че момчетата и момичетата например от Free Sofia Tour знаят не в пъти, а десетки пъти повече за туристите, какво очакват, какво им е интересно, какво е ценното на София, отколкото калинките в Столичната община, на които за това им се плащат заплати.

За нас лично 2 са нещата, които абсолютно трябва не просто да бъдат развивани в София, те трябва да са абсолютният фокус – това са Витоша и минералните води. Защото, първо, е рядкост толкова голям град в Европа в подножието на толкова красива и голяма планина, която предоставя възможности за целогодишен туризъм, не само разходки, има десетки екопътеки, има възможности за всякакви видове спорт, зимен и летен.  В комбинация с минералните извори, които са другото ни богатство. За сравнение - Баден-Баден и Карлови Вари имат дебит от минерална вода около 10 литра на секунда, в София залежите са 190 литра на секунда, а се твърди, според Съюза на хидрогеолозите в България, че могат да достигнат до 500 литра на секунда в София всъщност се срещат 8 от общо 9 типа доказани минерални води. Има води, подходящи не само за пиене, но за балнеолечение, за геотермална енергия, за какво ли не. Ресурс, който се излива ежедневно хиляди литри в канализацията и ние не го използваме. А в крайна сметка достатъчно е човек елементарна сметка да си направи, че един от най-доходоносните видове туризъм по принцип в световен мащабе точно балнеологията и спа туризмът. Там не отиват тийнейджъри, които отиват да се напият, там отиват онези с парите.

Онези, които ще влязат в музея, онези, които ще останат повече време, онези, които ще отидат до Рилския манастир, до Боянската църква, ще прочетат историята, ще искат да опитат кухнята ти, ще четат за националните ни герои и т.н.

Добре, но да се върнем на Витоша. Там, където ние всички сме се учили да караме ски, сега работи една писта. Това не е ли престъпно?

В интерес на истината аз съм чел този договор. Чел съм много юридически анализи на този договор. Това, което „Витоша Ски“ са купили, приватизирайки „Въжени линии“, това не са терените, това са само и единствено съоръженията. Което означава също така, че тези съоръжения, бидейки в момента абсолютно опасни, нефункциониращи, с една заповед на кмета те може да бъдат премахнати. И забравяме. Няма воля, няма желание, защото е ясно на кого е „Витоша Ски“ и е ясно как са оплетени нещата и с банките, и с Банско, и т.н. И по принцип за мен беше изключително голяма грешка толкова много типично общински задължения да бъдат приватизирани или дадени на концесия. Това е грешка, това е разхищение на пари, никъде не се прави по тоя начин, както са направили тука. Щом Скопие, Сараево или Белград имат пари да инвестират в нови лифтове, София ли да не може да възстанови Княжевския лифт например?

Това е люлката на туризма в България, там Алеко ги е водил да изкачват Черни връх, тази планина е идеал за мнозина от нас...

Естествено. И това, когато стане въпрос за Витоша, винаги излиза на първо място Княжевският лифт. За нас е абсолютно задължително този лифт да бъде възстановен, няма въобще нужда от коментар трябва или не. С едни млади момчета си говорихме, само си представи горе, на кулата, с най-хубавата гледка към София, да се изградят панорамни тераси за гледане, кулата да се освети и примерно лифтът да работи през нощта в петък и събота, а горе да има нощен клуб. Не казвам, че това е най-добрата идея, но трябва да можем да си мечтаем дори за някакви такива тотално луди идеи, супер crazy, които на първо четене ни се струват тотално абсурдни. Защото ако всъщност шейхът на Дубай, нямаше абсурдни идеи, Дубай щеше да си остане селото с 20 000 души, а не световна столица... Трябва да сме по-смели да мечтаем, защото ако не мечтаеш, никога няма да постигнеш нищо.

 

"Момичетата от града" представят градски герои