ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Борис, който наистина иска да спаси София

Борис, който наистина иска да спаси София

Снимки: Марияна Петрова

И специално за Графа, ако се върнем - където е най-тясна улицата, където е най-сенчесто, там например са сложили най-тъмната настилка. Където е най-тясно, там са решили да поставят стълбове за трамвайните жици, въпреки че дотогава жиците бяха опънати на сградите, т.е. и без това тясната улица ти я затормозяваш допълнително с още едни визуални препятствия. Или през цялото време седиш и се оплакваш, че нямаш павьори, нямаш качествени строители и т.н., а правиш проект, който включва милиони павенца във всякакви форми, цветове, растери и т.н.

Ами, извинявам се, сложи едни гранитни плочи метър на метър и толкова и щяхме отдавна да сме забравили и като време за ремонт, и като качество, със сигурност щеше да е много по-високо, защото в крайна сметка едно е да имаш 10 милиона фуги, друго е да имаш 1 000 фуги, нали?

От друга страна софиянци проспаха и други провали, например  Витошка. А сама по себе си тази улица възпитава вкусове...

Аз в никакъв случай не харесвам естетиката по Витошка. Но аз нямам проблем Витошка да е във вида, в който е, стига да беше качествено ремонтирана, а тя не е. Аз нямам проблем да имаме една такава улица. Аз нямам проблем да имаме една улица като „Шишман“, която да бъде хипстърска улица. Аз нямам проблем да има някоя, която да е строго консервативна улица. Смятам, че това дава цвета и богатството на нашия град, защото макар Витошка да не ми харесва като естетика, ми е приятно, че има едно място в София, което е толкова живо.

Хубавото на Витошка, поне за мен, е, че тя е чудесен пример за това как хората много бързо забравят какво е било тогава, когато там минаваха автомобили. Защото има достатъчно научни доказателства, че независимо от културата, това повишава безопасността, играе роля за развитието на малкия бизнес, на туризма, на спокойствието, на чистотата на въздуха. Но най-важното – това играе изключително силна роля да формира у хората чувство за свързаност с града, защото чувството за свързаност с града не става в панелния блок или в мола. То става на улицата, сред хората, в парковете, на пейките. Там е мястото, където хората могат да почувстват този град и оттам и да го обикнат.

И фактът, че няма хубави и добри публични пространства в София, е една от причините толкова малко хора всъщност истински да обичат този град.

А какво е мнението ви за изграждането на цял пешеходен квартал, по подобие на Капана в Пловдив и Даляна във Варна?

Старият еврейски квартал, където в момента се провежда „квАРТал“, е мястото, което архитектурно, исторически може да се оформи подобен квартал. Има обаче един много сериозен проблем в София, че тази цялата зона, включително и зоната покрай Женския пазар, която също исторически е била сърцето на града, според устройствените планове е предвидена за застрояване. Ако се погледне устройственият план, цялата зона е отбелязана в червено, буквално целият квартал свети в червено. И сега никнат 8–9-етажни чисто нови блокове. Така не се пази духът на тези квартали. Като организация сме призовавали да се спре застрояването на тези квартали, да се обърне внимание върху къщите, запазването на духа на улиците, а ако се позволява ново строителство, то да бъде съобразено с мащабите на квартала. Ул. „Кирил и Методий“ е много добър пример там новите сгради правят тунел и целият чар на една малка уличка се губи, освен че самата улица не може да поеме въобще нито трафик, нито инфраструктура, нищо не може да поеме, качеството на живот вече го няма. Няма го и духът на квартала.

А защо, толкова ли са недалновидни сегашните управници или пък интересите на инвеститорите са причината?

Тези, които управляват София, са хора, на които не им пука за духа на София, те не разбират какво означава опазването на архитектурното и културното наследство, не разбират защо това е важно, не разбират какви ползи носи то. И понеже има сериозен инвеститорски интерес, разбира се, кой не би искал да построи една 10-етажна сграда на метри от Ларгото например? Имаш метро, в центъра си, супер ти е, готино ти е, гъзар си, всеки би искал нещо подобно. И съответно, когато имаме слаби институции, когато имаме корупция, когато имаме далавери и всякакви такива неща, подобни интереси много лесно може да бъдат прокарани.

За мен уплътняването на София в центъра е една от най-големите грешки, които бяха допуснати, и най-важното – продължава да бъде допускана. Защото София се намира в широкото Софийско поле, има достатъчно място да се разришяваме, имаме достатъчно места за запълване, не е нужно целият или голяма част от инвеститорския интерес да бъде фокусиран в най-централната историческа част на града, за сметка на старите къщи на София. Това е духът на София, не панелите, не новото строителство в Манастирски ливади, духът на София са къщите на Фингов, къщата на Гешев, бившето Китайско посолство, това е духът на София и трябва да всяка цена да го опазим – и затова в нашия план за София сме обърнали много сериозно внимание точно на това. И за мен лично най-доброто, което можем да направим, е да приемем френския опит по отношение на опазването на културните паметници, защото там са абсолютно безкомпромисни. Кофти ремонта ще го оправим след 10 години, но старата сграда съборим ли я, тя завинаги ще си остане съборена и никога повече няма да бъде това, което всъщност е - носител на историята и духа. Защото в момента духът на града е останал буквално само в спомените на родителите ни.

А в същото време е доказано, че ако средата е културна, и хората се държат по друг начин...

Теорията на счупения прозорец. Това е вече много ясна теория, която много хора са я разписали и тя наистина действа, и дори ние самите го видяхме преди около 4 години, когато изчистихме сградата на Нотариата, между другото - паметник на културата, от всички налепени афиши, около 3 см налепени афиши. Не беше чистена от поне 10 години. След като я изчистихме, повече не залепиха афиш там. Факт – надраскано е с графити, грозно е, но поне не лепиха плакати.

А има ли според теб дефицит на любов към града, в който живеем? Загубихме сторед мен чувство на принадлежност. В общи линии живееш тук, защото трябва.

Ако се замислим, София е единственият град в България, поне аз не се сещам за друг, в който няма местен патриотизъм.

Има още...

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...