Един текст на Георги Тошев, публикуван в бр. 3 на сп. Момичетата от града. 

***

Един клуб, в който задръжките падат, вдъхнови Стенли Кубрик за последния му филм „Широко затворени очи“. Една черна врата ни дели от свят, в който задръжките и дрехите падат. Свят, в който и най-развинтената фантазия не може да предположи какво ще се случи, когато желанието няма граници.

В центъра на Париж повече от 20 години има един клуб, в който не може да влезе всеки. Без значение от банковата му сметка. Les Chandelles е място-табу, където всеки иска да попадне, но достъпът е строго контролиран.

Жената, която го създава, е Валери. Тя е „мадам“. Жената, която с чар и ум дирижира нощта и помага на другите да се намерят. Валери няма възраст, но има мисия. Не обича да говори за миналото си, живее в настоящето и не дава пет пари за бъдещето. С неизменната цигара в ръка тя ни води из тайните на страстта. И ни помага да стигнем само дотам, докъдето контролът й позволява.

Какво е това място?

Вие се намирате в „Ле Шандел“ – еротичен клуб, предназначен предимно за двойки. Наши гости често са необвързани мъже и жени, които идват, за да изпитат пълноценно удоволствие. „Ле Шандел“  е създаден преди 20 години, направих го с моя бивш съпруг.

Защо? Какво не Ви достигаше в личния живот? 

Винаги съм обичала нощния живот. Като начало нашият проект беше да създадем място, в което се чувстваме добре през нощта. Това място за мен е символ на свобода, чувственост и на респект към другия. Но свободата е основното, което търсех да постигна за всеки посетител.

Каква е публиката Ви? Променя ли се?

Публиката е еклектична. Естествено, аз не събирам визитни картички на входа и не се интересувам от професиите на клиентите. Това, което е важно за мен, е да усетя желанието им да се забавляват, когато потропат на вратата ми – да прелъстяват, да бъдат прелъстени, да се харесат един на друг. Това е моята философия.

Какви са изискванията Ви към посетителите? Кого допускате?

Моето изискване е, когато прекрачите прага на клуба, да сте готови да предприемете едно еротично и чувствено пътуване. Например, когато отиваме на еротична вечеря, ние се подготвяме. Всеки има желание да изкушава и да привлича.

Какво търсите в посетителите?

Когато звънят на вратата на моя клуб, аз имам желание да бъда привлечена от гостите. Държа на един определен начин на поведение – на елегантността, на готовността да се включиш в приключение.

Какво е за Вас желанието?

Желанието има своите лимити. Това е сигурно! Абсолютно е забранено да пожелаеш дете. За мен това е невъзможно. В клуба нямам подобни случаи, но за мен това е единственото табу.

Никакви забрани?

Не виждам други забрани за страстта! Какво е еротизмът? Хуманност! Онази красива музика, която звучи преди финалния екстаз. Ние или решаваме да се впуснем в това прекрасно приключение и хапваме с наслада черешката върху тортата, или тази черешка просто няма вкус. Именно заради това много държа да усетя желанието на гостите да се съблазнят взаимно. Още по-важно е за мен как го изразяват! Това е моето послание – еротичното чувство да е живо!

А страстта… дефинирайте я!

Страстта винаги е свързана с креативността. Двойката трябва да е готова за игра. Да споделя фантазиите си, да пробва различни техники за прелъстяване.

Ключът на удоволствието е и двамата партньори да са активни. В противен случай желанието ще се размие като пяна.

Как се развива еротичното чувство?

В бъдеще има много да се работи в посоката на еротичното чувство. Консуматорското общество подтиква младите да търсят бърза кулминация. И всичко става банално! Младите забравят за еротиката. Имам усещането, че всичко трябва да започне отначало, всичко трябва да бъде пресъздадено. Необходимо е да подскажем, че преди всичко сме човешки същества и че еротичният език е в основата на всичко.

По-самотни ли сме днес отпреди?

Не знам дали сега хората са по-самотни от преди. Винаги е имало много лични и сексуални провали. Кодирано е в нас. Има хора, които поради проблемите си се изолират още повече. Забързаният работен ритъм не оставя време за нови срещи. Технологиите превръщат много хора в роботи. Младите са абсолютно несръчни, не смеят даже да кажат „добър ден“ и да поканят някого на среща. Не умеят да уловят мига. Затова мисля, че има повече самота.

Има още...