Списанието

Парижките потайности

Списанието

Парижките потайности

Един текст на Георги Тошев, публикуван в бр. 3 на сп. Момичетата от града

***

Един клуб, в който задръжките падат, вдъхнови Стенли Кубрик за последния му филм „Широко затворени очи“. Една черна врата ни дели от свят, в който задръжките и дрехите падат. Свят, в който и най-развинтената фантазия не може да предположи какво ще се случи, когато желанието няма граници.

В центъра на Париж повече от 20 години има един клуб, в който не може да влезе всеки. Без значение от банковата му сметка. Les Chandelles е място-табу, където всеки иска да попадне, но достъпът е строго контролиран.

Жената, която го създава, е Валери. Тя е „мадам“. Жената, която с чар и ум дирижира нощта и помага на другите да се намерят. Валери няма възраст, но има мисия. Не обича да говори за миналото си, живее в настоящето и не дава пет пари за бъдещето. С неизменната цигара в ръка тя ни води из тайните на страстта. И ни помага да стигнем само дотам, докъдето контролът й позволява.

Какво е това място?

Вие се намирате в „Ле Шандел“ – еротичен клуб, предназначен предимно за двойки. Наши гости често са необвързани мъже и жени, които идват, за да изпитат пълноценно удоволствие. „Ле Шандел“  е създаден преди 20 години, направих го с моя бивш съпруг.

Защо? Какво не Ви достигаше в личния живот? 

Винаги съм обичала нощния живот. Като начало нашият проект беше да създадем място, в което се чувстваме добре през нощта. Това място за мен е символ на свобода, чувственост и на респект към другия. Но свободата е основното, което търсех да постигна за всеки посетител.

Каква е публиката Ви? Променя ли се?

Публиката е еклектична. Естествено, аз не събирам визитни картички на входа и не се интересувам от професиите на клиентите. Това, което е важно за мен, е да усетя желанието им да се забавляват, когато потропат на вратата ми – да прелъстяват, да бъдат прелъстени, да се харесат един на друг. Това е моята философия.

Какви са изискванията Ви към посетителите? Кого допускате?

Моето изискване е, когато прекрачите прага на клуба, да сте готови да предприемете едно еротично и чувствено пътуване. Например, когато отиваме на еротична вечеря, ние се подготвяме. Всеки има желание да изкушава и да привлича.

Какво търсите в посетителите?

Когато звънят на вратата на моя клуб, аз имам желание да бъда привлечена от гостите. Държа на един определен начин на поведение – на елегантността, на готовността да се включиш в приключение.

Какво е за Вас желанието?

Желанието има своите лимити. Това е сигурно! Абсолютно е забранено да пожелаеш дете. За мен това е невъзможно. В клуба нямам подобни случаи, но за мен това е единственото табу.

Никакви забрани?

Не виждам други забрани за страстта! Какво е еротизмът? Хуманност! Онази красива музика, която звучи преди финалния екстаз. Ние или решаваме да се впуснем в това прекрасно приключение и хапваме с наслада черешката върху тортата, или тази черешка просто няма вкус. Именно заради това много държа да усетя желанието на гостите да се съблазнят взаимно. Още по-важно е за мен как го изразяват! Това е моето послание – еротичното чувство да е живо!

А страстта… дефинирайте я!

Страстта винаги е свързана с креативността. Двойката трябва да е готова за игра. Да споделя фантазиите си, да пробва различни техники за прелъстяване.

Ключът на удоволствието е и двамата партньори да са активни. В противен случай желанието ще се размие като пяна.

Как се развива еротичното чувство?

В бъдеще има много да се работи в посоката на еротичното чувство. Консуматорското общество подтиква младите да търсят бърза кулминация. И всичко става банално! Младите забравят за еротиката. Имам усещането, че всичко трябва да започне отначало, всичко трябва да бъде пресъздадено. Необходимо е да подскажем, че преди всичко сме човешки същества и че еротичният език е в основата на всичко.

По-самотни ли сме днес отпреди?

Не знам дали сега хората са по-самотни от преди. Винаги е имало много лични и сексуални провали. Кодирано е в нас. Има хора, които поради проблемите си се изолират още повече. Забързаният работен ритъм не оставя време за нови срещи. Технологиите превръщат много хора в роботи. Младите са абсолютно несръчни, не смеят даже да кажат „добър ден“ и да поканят някого на среща. Не умеят да уловят мига. Затова мисля, че има повече самота.

Има още...


Какво във Вашата лична история Ви подтикна да създадете това място?

Моята история – като че ли не съм получила достатъчно любов от родителите си, въпреки тяхното желание. Аз бях едно изключително чувствително дете, което не усещаше любов. Родителите ми не се разбираха. Винаги си мислех, че срещата между двама души е най-великата магия. И когато създадох този клуб, аз бях наблюдател. Възхищавам се от съпружеските двойки, които идват тук заедно, живеейки заедно. Те са в този клуб, за да го превърнат в тяхната тайнствена градина. 

Много им се възхищавам!

Искам това място да е тяхното място – да играят, да се забавляват, да опитват…

Да ги води любовта!

Имате ли дефиниция за нормалност в най-интимните отношения между хората?

Какво е за мен нормалността? Изобщо съществува ли нещо нормално? Нямам отговор на този въпрос. Важното е да бъдеш в хармония със себе си. И да изживееш докрай историята си с другия. Когато сме влюбени, си струва това да продължи, но когато сме разочаровани, трябва да го преодолеем отново заедно. Когато това е невъзможно и пътищата ни се разделят, всеки да продължи по пътя си. Не мисля, че има правила в любовта.

Тук идват хора от цял свят, Вашите наблюдения върху сексуалността, каква е ролята на религия, култура?

Има различни култури. Има хора, които са по-отворени в сексуалността си. Във Франция тегне едно тежко наследство от католическата религия, която ни смазва: оргазмът е грях, желанието е почти забранено. Да, имахме нашата революция през май 1968-а, но има още доста работа в тази посока, за да се отървем от забраните! Германците например са много по-свободни в сексуалността си, но пък не съм сигурна, че имат еротична култура… Не знам.

Вашият критерий за женственост?

Какво означава да си женствена? На първо място да си жена! Да умееш да посрещнеш, да дадеш, да обгърнеш, да привличаш. Женствеността е да омагьосваш!

Възможно ли е да удължим и съхраним за по-дълго удоволствието?

Как да продължим удоволствието ли? Именно чрез еротизма го удължаваме! Колкото повече играем, толкова по-дълга ще е фазата на желанието. И толкова повече желанието ще става неустоимо!

При толкова много изкушения на работното Ви място, какво бихте направила в почивния си ден?

Ако утрешният ми ден е свободен, бих отишла на масаж и други грижи в „Трианон палас“, бих взела една-две книги, бих се отпуснала край басейна и бих чела до насита.

 

 

* Очаквайте новия брой на сп. "Момичетата от града" на 6 март!

 

Нощ над града