ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

По стъпките на Джакомо Пучини

Текст на Краси Генова, публикуван в брой 3 на сп. Момичетата от града. 

***

Внучката на гениалния италиански композитор Джакомо Пучини – Симонета Пучини, е основният виновник след няколко години на обновления и ремонти семейната вила на семейство Пучини да отвори врати за посещения. Самият Джакомо Пучини пише в завещанието си, което по-късно изпълнява неговият син Антонио, къщата в Торе дел Лаго да се превърне в музей. Големият архив на Пучини е изцяло съхранен и се намира в няколко от залите на просторната вила. Сред най-ценните притежания на фамилията Пучини са оригиналните партитури, писмата и бележките на гениалния композитор, обявен от всички за достоен наследник на Верди.  Животът на Пучини в десет акта.

ДНК от ноти

Джакомо Пучини се ражда в нощта на 22 декември, 1858-а, в Лука, Тоскана, в семейство на музиканти. Неговият баща, дядо и прадядо са известни композитори, но всъщност причината малкият Джакомо да се впусне в това семейно поприще, е неговата майка. Тя първа забелязва добрия слух и дарба на малкото момче и подкрепя ентусиазма му да върви по стъпките на предците си. Започва да свири на пиано, когато е на 4 години, а най-често публиката му са посетителите в местните църкви, където малкият Джакомо свири на орган.

Инерцията на младостта

Въпреки очакванията на роднините и дълбочината на таланта му, в младежките си години Джакомо Пучини ядосвал преподавателите си със силно изразен мързел. Един от професорите му пише в писмо до майка му: „Синът ви е много талантлив, но и много мързелив. Можеше да постигне много, ако беше склонен да се упражнява и да работи повече!“. Интересът му към професионалната музикална сцена се събужда, когато през 1876-а чува операта на Верди „Аида“ в Пиза.

Бохема в Милано 

Като студент в музикалната академия в Милано Пучини се впуснал с отворени обятия в артистичното движение, вдъхновено от романа на Анри Мюрже – „Сцени от живота на бохемата“. Именно романът на Мюрже вдъхновява Пучини за операта „Бохеми“, а също така е и причината да се запознае с някои от най-големите си приятели. Сред тях е и композиторът Ариго Боито, който кани Пучини да постави през 1884-а в Милано първата си опера Le Villi.

Дон Джакомо (Казанова) Пучини

Подчертано най-голямата конкуренция на италианския съблазнител Казанова е Джакомо Пучини, поради което приятелите му често го наричали Дон Казанова на Тоскана. През 1880-а се влюбва в два пъти по-младата от него майка на две деца – Елвира. Елвира била много ревнива, но и имала добри поводи за това. Пучини се влюбвал лесно и много често.

Бягство от града

Не е ясно каква точно е причината семейство Пучини да напусне Милано и да се установи в Торе дел Лаго, малко градче в област Тоскана, което се намира между Средиземно море и езерото Масачиучоли. В пълно уединение и на спокойствие, именно в тази къща Пучини написал най-големите си шедьоври – „Бохеми“ (1896), „Тоска“ (1900) и „Мадам Бътерфлай“ (1904).