Списанието

По стъпките на Джакомо Пучини

Списанието

Текст на Краси Генова, публикуван в брой 3 на сп. Момичетата от града. 

***

Внучката на гениалния италиански композитор Джакомо Пучини – Симонета Пучини, е основният виновник след няколко години на обновления и ремонти семейната вила на семейство Пучини да отвори врати за посещения. Самият Джакомо Пучини пише в завещанието си, което по-късно изпълнява неговият син Антонио, къщата в Торе дел Лаго да се превърне в музей. Големият архив на Пучини е изцяло съхранен и се намира в няколко от залите на просторната вила. Сред най-ценните притежания на фамилията Пучини са оригиналните партитури, писмата и бележките на гениалния композитор, обявен от всички за достоен наследник на Верди.  Животът на Пучини в десет акта.

ДНК от ноти

Джакомо Пучини се ражда в нощта на 22 декември, 1858-а, в Лука, Тоскана, в семейство на музиканти. Неговият баща, дядо и прадядо са известни композитори, но всъщност причината малкият Джакомо да се впусне в това семейно поприще, е неговата майка. Тя първа забелязва добрия слух и дарба на малкото момче и подкрепя ентусиазма му да върви по стъпките на предците си. Започва да свири на пиано, когато е на 4 години, а най-често публиката му са посетителите в местните църкви, където малкият Джакомо свири на орган.

Инерцията на младостта

Въпреки очакванията на роднините и дълбочината на таланта му, в младежките си години Джакомо Пучини ядосвал преподавателите си със силно изразен мързел. Един от професорите му пише в писмо до майка му: „Синът ви е много талантлив, но и много мързелив. Можеше да постигне много, ако беше склонен да се упражнява и да работи повече!“. Интересът му към професионалната музикална сцена се събужда, когато през 1876-а чува операта на Верди „Аида“ в Пиза.

Бохема в Милано 

Като студент в музикалната академия в Милано Пучини се впуснал с отворени обятия в артистичното движение, вдъхновено от романа на Анри Мюрже – „Сцени от живота на бохемата“. Именно романът на Мюрже вдъхновява Пучини за операта „Бохеми“, а също така е и причината да се запознае с някои от най-големите си приятели. Сред тях е и композиторът Ариго Боито, който кани Пучини да постави през 1884-а в Милано първата си опера Le Villi.

Дон Джакомо (Казанова) Пучини

Подчертано най-голямата конкуренция на италианския съблазнител Казанова е Джакомо Пучини, поради което приятелите му често го наричали Дон Казанова на Тоскана. През 1880-а се влюбва в два пъти по-младата от него майка на две деца – Елвира. Елвира била много ревнива, но и имала добри поводи за това. Пучини се влюбвал лесно и много често.

Бягство от града

Не е ясно каква точно е причината семейство Пучини да напусне Милано и да се установи в Торе дел Лаго, малко градче в област Тоскана, което се намира между Средиземно море и езерото Масачиучоли. В пълно уединение и на спокойствие, именно в тази къща Пучини написал най-големите си шедьоври – „Бохеми“ (1896), „Тоска“ (1900) и „Мадам Бътерфлай“ (1904).


Отрицание на таланта

Италианската преса не жалела отрицателните си коментари по повод операта и композирането на Пучини. „Ще видите един ден, че съм прав. Музиката трябва да се развива, да се движи, да лети, а не да стои на едно място!“, написал Пучини до местен всекидневник, който публикувал ужасяваща рецензия по повод на премиерата на негова опера. „Мадам Бътерфлай“ била провъзгласена за тотален провал и освиркана на сцената. Четири години по-рано същата съдба има и операта „Тоска“.

Тъмната страна на Пучини

Горд и изключително елегантен мъж, Джакомо Пучини бил обзет от много съмнения. С напредване на възрастта страховете му се увеличавали и бил склонен често да изпада в депресии. В писмо до близкия си приятел, либретистът Луиджи Илика, през 1903-а Пучини написал: „Имам нужда от приятел, защото наоколо никой не ме разбира. Това, че съм сам и постоянно на прицел, ме изморява и провокира безкрайно безпокойство!“.

Между книгите и театъра

Въпреки че две от големите му опери – „Манон Леско“  и „Бохеми“ – са вдъхновени от романите на Абе Превост и Анри Мюрже, Пучини определено демонстрирал пристрастеността си към театралните сюжети. Известно е, че не е държал на голямата библиотека у дома, както и не е чел толкова много през живота си, но се вдъхновявал от театралните постановки. „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Момичето от Запад“ и „Турандот“ са най-добрите примери в тази посока.

Извън историята

Въпреки че по време на живота си (1858 – 1924) Джакомо Пучини става пряк свидетел на много исторически и политически кризи, той остава тотално аполитичен към промените в локален и световен мащаб. За разлика от много свои колеги и водещата италианска интелигенция по това време, Пучини отбягва да коментира или пък да използва историческите провокации в работата си на композитор.

Турандот, пилешките кости и проблема с гърлото

През 1920-а, Джакомо Пучини е на гребена на вълната, но отново е в плен на тъмните мисли. В писмо до своя редактор Адами Пучини пише: „Имам усещането, че никога няма да завърша „Турандот“ – изповед, която се оказва истинска прокоба. Две години по-късно, докато пътува из Германия, Пучини гълта пилешка кост. След докторска намеса е спасен от задавяне, но именно тази пилешка кост нанася сериозни поражения в гърлото му, които се оказват фатални за живота му след две години. Диагностициран е с рак на гърлото и въпреки че посещава най-добрите лекари в Лондон и Брюксел, Пучини напуска този свят на 29 ноември 1924 година. Без да довърши „Турандот“.

 

Нощ над града