Отрицание на таланта
Италианската преса не жалела отрицателните си коментари по повод операта и композирането на Пучини. „Ще видите един ден, че съм прав. Музиката трябва да се развива, да се движи, да лети, а не да стои на едно място!“, написал Пучини до местен всекидневник, който публикувал ужасяваща рецензия по повод на премиерата на негова опера. „Мадам Бътерфлай“ била провъзгласена за тотален провал и освиркана на сцената. Четири години по-рано същата съдба има и операта „Тоска“.
Тъмната страна на Пучини
Горд и изключително елегантен мъж, Джакомо Пучини бил обзет от много съмнения. С напредване на възрастта страховете му се увеличавали и бил склонен често да изпада в депресии. В писмо до близкия си приятел, либретистът Луиджи Илика, през 1903-а Пучини написал: „Имам нужда от приятел, защото наоколо никой не ме разбира. Това, че съм сам и постоянно на прицел, ме изморява и провокира безкрайно безпокойство!“.
Между книгите и театъра
Въпреки че две от големите му опери – „Манон Леско“ и „Бохеми“ – са вдъхновени от романите на Абе Превост и Анри Мюрже, Пучини определено демонстрирал пристрастеността си към театралните сюжети. Известно е, че не е държал на голямата библиотека у дома, както и не е чел толкова много през живота си, но се вдъхновявал от театралните постановки. „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Момичето от Запад“ и „Турандот“ са най-добрите примери в тази посока.
Извън историята
Въпреки че по време на живота си (1858 – 1924) Джакомо Пучини става пряк свидетел на много исторически и политически кризи, той остава тотално аполитичен към промените в локален и световен мащаб. За разлика от много свои колеги и водещата италианска интелигенция по това време, Пучини отбягва да коментира или пък да използва историческите провокации в работата си на композитор.
Турандот, пилешките кости и проблема с гърлото
През 1920-а, Джакомо Пучини е на гребена на вълната, но отново е в плен на тъмните мисли. В писмо до своя редактор Адами Пучини пише: „Имам усещането, че никога няма да завърша „Турандот“ – изповед, която се оказва истинска прокоба. Две години по-късно, докато пътува из Германия, Пучини гълта пилешка кост. След докторска намеса е спасен от задавяне, но именно тази пилешка кост нанася сериозни поражения в гърлото му, които се оказват фатални за живота му след две години. Диагностициран е с рак на гърлото и въпреки че посещава най-добрите лекари в Лондон и Брюксел, Пучини напуска този свят на 29 ноември 1924 година. Без да довърши „Турандот“.
Нощ над града
;void(0);){kind=link}
