ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

По стъпките на Джакомо Пучини

Отрицание на таланта

Италианската преса не жалела отрицателните си коментари по повод операта и композирането на Пучини. „Ще видите един ден, че съм прав. Музиката трябва да се развива, да се движи, да лети, а не да стои на едно място!“, написал Пучини до местен всекидневник, който публикувал ужасяваща рецензия по повод на премиерата на негова опера. „Мадам Бътерфлай“ била провъзгласена за тотален провал и освиркана на сцената. Четири години по-рано същата съдба има и операта „Тоска“.

Тъмната страна на Пучини

Горд и изключително елегантен мъж, Джакомо Пучини бил обзет от много съмнения. С напредване на възрастта страховете му се увеличавали и бил склонен често да изпада в депресии. В писмо до близкия си приятел, либретистът Луиджи Илика, през 1903-а Пучини написал: „Имам нужда от приятел, защото наоколо никой не ме разбира. Това, че съм сам и постоянно на прицел, ме изморява и провокира безкрайно безпокойство!“.

Между книгите и театъра

Въпреки че две от големите му опери – „Манон Леско“  и „Бохеми“ – са вдъхновени от романите на Абе Превост и Анри Мюрже, Пучини определено демонстрирал пристрастеността си към театралните сюжети. Известно е, че не е държал на голямата библиотека у дома, както и не е чел толкова много през живота си, но се вдъхновявал от театралните постановки. „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Момичето от Запад“ и „Турандот“ са най-добрите примери в тази посока.

Извън историята

Въпреки че по време на живота си (1858 – 1924) Джакомо Пучини става пряк свидетел на много исторически и политически кризи, той остава тотално аполитичен към промените в локален и световен мащаб. За разлика от много свои колеги и водещата италианска интелигенция по това време, Пучини отбягва да коментира или пък да използва историческите провокации в работата си на композитор.

Турандот, пилешките кости и проблема с гърлото

През 1920-а, Джакомо Пучини е на гребена на вълната, но отново е в плен на тъмните мисли. В писмо до своя редактор Адами Пучини пише: „Имам усещането, че никога няма да завърша „Турандот“ – изповед, която се оказва истинска прокоба. Две години по-късно, докато пътува из Германия, Пучини гълта пилешка кост. След докторска намеса е спасен от задавяне, но именно тази пилешка кост нанася сериозни поражения в гърлото му, които се оказват фатални за живота му след две години. Диагностициран е с рак на гърлото и въпреки че посещава най-добрите лекари в Лондон и Брюксел, Пучини напуска този свят на 29 ноември 1924 година. Без да довърши „Турандот“.

 

Нощ над града