ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

20 неща, които ми се иска да знаех на 20

20 неща, които ми се иска да знаех на 20
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Понякога трябва да си счупим главата, за да разберем, че стената е твърда. Да изпуснем влака, за да се научим да сме навреме. Да си загубим ключовете, да се изгорим на котлона, да ни изритат от гнездото… Разбирате какво имам предвид. Понякога обаче е достатъчно да видим как някой друг си дръпва ръката от огъня, за да направим връзката. Ето какво научих по трудния начин, а ми се искаше да го знаех на 20! 

Никой няма да ви върне пропуснатите възможности. Дали е възможност за пътуване, стаж в мечтана област, за която нямате квалификация, или конкурс, в който “нямате шанс”. 

Влюбеността е евтин заместител на истинската свързаност. Всяко обяснение в “любов” се изтърква и омръзва с човек, с когото нямате какво друго да си кажете. 

Родителите ни са просто хора. Никоя жена на тоя свят не е въплъщение на идеала за майка. Всички правим най-доброто, на което сме способни, с това, с което разполагаме. 

Приятелството е повече от общи интереси. Повече дори от споделени разбирания. Споделяме общи възгледи с много хора и можем да говорим за плетива с някои от познатите си, но приятели са хората, които разбират що за хора сме и точно затова ни обичат. 

Автентична е тази наша “версия”, която не можем да не бъдем, каквото и да ни коства. И никое мнимо приемане, никой социален кръг не струва толкова, колкото свободата да бъдем каквито всъщност сме. 

Както една от най-близките ми приятелки казва:“Ако някъде не можеш да се оклепаш с торта, това място не ти е дом и тези хора не са ти семейство”.

И още...