ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Април, месец на вълшебства

Април, месец на вълшебства

Снимка: Valeria Boltneva

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Текстът е част от рубриката "От вас, читателите". Автор: Станислава Гикова

 

Здравей, аз съм Април.

Спомняш ли си кой съм? Всяка година пресичаме пътищата си по това време.

Надявам се нещата, за които ми разказа миналата година, да са потръгнали. В мислите ми блещукат спомени, че беше разочарован от Март, защото ти е предоставил твърде трудни изпитания. През Февруари си бил изненадан, защото си излязъл от комфортната си зона, вършел си нещата по най-добрия възможен начин, ставал си рано сутрин, усмихвайки се на живота, и си правил малки стъпки към голямата цел. Януари, от своя страна, не те е изненадал по никакъв начин – за поредна година си започнал до отброяваш дните до следващия си рожден ден, Великден и Коледа отначало. Ето че пак се срещна с мен, Април. Позволи ми да те даря с няколко вълшебства.

В стремежа си да бъдем нечии, изневеряваме на себе си…

Нека започна, като ти кажа да се отърсиш от непрекъснатата драма, в която живеем. Не прекарвай цялото си време в четене на текстове в социалните мрежи и втълпявайки си, че те са писани точно за теб. Това ще бъде нарушение на това, което си обеща в началото на годината. Всички ние имаме способността да пишем собствени истории с емоциите си, опитай и ти, уверявам те, няма да съжаляваш.

Ще продължа с една често дискутирана тема от хора на всякаква възраст. Като нормални, чувстващи хора, си мислим, че без хора абстиненцията ни е в кърпа вързана. Влизаме в депресия, попадаме в черни дупки, спираме да се храним, винаги имаме алкохол подръка, забравяме да живеем. В стремежа си да бъдем нечии, изневеряваме на себе си… Да, и на мен това ми звучи прекалено тъжно в едно изречение. Ще ти споделя една малка тайна, ако ми обещаеш никога да не я забравяш. Добре, ето я и нея – човек не се нуждае от никого, за да бъде щастлив, самодостатъчни сме си, значими сме и не ни трябва друг, за да бъдем ние, да бъдем хора.

Живей в парадокс.

Не съм вярвал, че мой монолог ще започне толкова песимистично, но монетата има две лица все пак, нали? Може би нещата, които ще ти напиша в следващите редове, ще ти се сторят фантасмагории, няма проблем, уважавам мнението ти и вярвам, че всеки е прав, защото истината е една. Сигурен съм обаче, че си си помислял за тези неща, но никога не си бил достатъчно смел, за да си признаеш или да ги направиш.

Живей в парадокс. Понякога бъди