Споменът за нея е свързан с аромат на мекици. Онези сладки бабини мекици, чийто вкус ме кара да се събуждам бързо и да тичам към масата. Моята баба Пенка от Калофер. Дребничка и нежна с черни очи. Такива очи има моята дъщеря сега- игриви и черни.
При баба ходех обикновено през лятната ваканция. Тя ставаше рано и след всичките приготовления отиваше в градината с една мотичка. Гледах я тайно през прозореца, как плеви и копае цветята. Моята нежна баба работеше цял ден и никога не я чух да се оплаква или да пустосва живота, че не е по- добър. Най- приятната разходка, беше с баба до магазина. Обличахме се по -„красиво”, сресвахме косите и тръгвахме към „хоремага”. По пътя се спирахме да поговорим с приятелки на баба. Тя винаги обясняваше, коя съм. С толкова обич говореше за мен, галейки ме по косата, че съм запомнила ясно допира на нежните ù ръце. Вървяхме покрай реката и когато лекичко ме стискаше през пръстите, аз знаех, че тези ръце са най- сигурните и най- добрите.
Обичах да я гледам как пресява брашното, как го меси, как го прави на топки и го пуска в тигана. Този аромат остана неповторим и незабравим. Никога и никъде повече не съм яла такива мекици. Бабините мекици- с вкус на обич. Сега, когато аз правя закуска за децата си, много искам да усетят тази обич, да я запомнят и тя да ги топли, когато им трябва . Мисля, че не съм казвала на баба, колко я обичам,затова дано да го е разбрала, както аз съм била сигурна в нейната обич. Този аромат и това нежно докосване са част от моята мила картинка, която виждам,когато си мисля за детството.
Обичам те, бабо! От твоето Пете.
Петя Спасова