Мисля, че това е една от най-характерните ми слабости, от която обаче нямам никакво намерение да се откажа. Обичам сладко и, да си призная, тази страст неведнъж ме е карала да експериментирам и да търся повод да обикалям магазините и заведенията на лов за поредното вдъхновение. В същото време неколкократно ме е поставяла в неудобно положение спрямо заобикалящите ме хора. Незнайно защо, изведнъж аз напълно забравям за всички правила и порядки, изискващи от възпитаните хора да споделят с околните. Спомням си все пак за случаи, в които съм черпила със сладко околните, но истината е, че тези явления са изключително редки и вероятно се броят на пръстите на ръцете ми. Аз не съм стиснат човек, тъкмо напротив – обичам да черпя, но става ли въпрос за любимите ми бисквити – забравете! Това просто няма как да се случи!
Вероятно това е някаква форма на компенсация, не знам. Вероятно е така, но някак това е престанало да ме интересува. Имаше моменти, в които се опитвах да се справя с този проблем – не със слабостта си към шоколадовите изделия, а с липсата си на желание да ги споделям. За съжаление, нищо не излезе от това, освен че започнах още по-настървено да пълня джобовете на производителите – разбирайте, купувам една кутия за Мен и една за колегите – по братски.
В сезона на диетите този нездравословен уклон поставя пред мен още едно предизвикателство, а именно - как да отслабна за морето. Проблем, който, мисля си, вълнува повечето момичета преди лятото. Спортувам, бих казала, сравнително редовно – минимум два дни в седмицата. Старая се да редуцирам и поемането на нездравословни храни, но шоколадовите изделия все още са част от дневната ми диета. Тичам, скачам, ям здравословна храна, но резултатът е все един и същ, когато се кача на кантара във фитнес клуба. Явно няма шанс да мръдна, ако не се откажа...
Очевидно е обаче, че аз съм пристрастена, и в момента по-скоро трябва да си отговоря на въпроса "Обичам ли живота?" или обичам фикцията за съвършените момичета, която ни се налага отвсякъде. Защо трябва да се лишавам от нещо, което обичам и ме прави щастлива? Не е ли по-удачно да се замисля защо винаги съм твърдяла, че мога без едно, но не и с едно? Не е ли това моята скрита слабост да искам всичко сега и веднага...
