Любов и други бедствия

Баба Марта бързала...

Усмихнете се, вържете с обич мартеничка на близките и приятелите си, на домашния любимец и проснете на балкона дреха в червен и бял цвят, за да зарадвате Марта – и тя ще ви дари с ведро, пролетно настроение.

Баба Марта бързала...

Photo by NurPhoto/NurPhoto via Getty Images

Баба Марта бързала, мартенички вързала:
морави, зелени, бели и червени:
Първом на гората – да листят листата.
И да дойдат всичките: щъркелите, птичките,
първият певец, косер хубавец.
После на градините – да цъфтят гергините
и латинки алени, и божури шарени.
Ябълки да зреят, круши да жълтеят.
А пък на дечицата върза на ръчицата
мартенички чудни със ресни червени,
да са ранобудни, да растат засмени.

Не се заблуждавайте – празникът, посветен на единствената жена сред месеците, не се чества само на 1 март; за нея са всичките трийсет и един дни от месеца и ако носите име като Марта, Мартина, Мартин, можете да си изберете който и да е ден от този месец и да го наречете за свой имен ден.

За пристигането на Марта последните събота и неделя през месец февруари по нашите земи се извършвал ритуалът “пърлене на Баба Марта” – палели се буйни огньове, пукали се пуканки, приготвяли се баници, организирали се кукерски игри и се гонела зимата и лошотията.

Баба Марта – този митичен персонаж от българския фолклор, както и целият месец март са свързани с пролетта. Празниците и обредите, извършвани в този период, са предназначени да предизвикат благоразположението на непостоянната и сприхава старица. Участниците са жени, моми и деца; смята се, че старите жени я дразнят и предизвикват гнева й.

Закичването на хора и млади животни с мартеница е най-известният обичай около името на Баба Марта. Свързан е с пожеланието за здраве и плодородие. Едно набиращо популярност схващане за предисторията на усуканите бяла и червена вълнени нишки ги отнася към прабългарите, но тази идея възниква едва през 30-те години на ХХ век. Истината е, че традицията е свързана с древната трако-илирийска езическа култура и земеделските култове на Балканския полуостров. Мартениците са познати не само в България, но и в Румъния, Албания, Гърция и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жени и деца, мъжете могат да ги носят единствено на скришно място, а в Гърция те са само за децата.

Ритуалното използване на червени и бели конци, тъкани и ленти, пискюли и възли е засвидетелствано още от античността по цял свят – на Балканите, в Мала Азия, в Древен Египет, в Скандинавските земи. Червеният цвят обикновено символизира раждането и смъртта, а белият – отвъдния свят, вечността.

Ние, българите, най-често раздаваме мартеници в традиционно червено-белия, но все по-често и в зелен или син цвят с пожелание за здраве и щастие на всички, чието здраве и щастие ни е мило. Обикновено те са купени, но все по-често много от нас се връщат към едновремешното саморъчно приготвяне заради залялата ни китайска кичозност. [[more]] Освен на 1 март почитаме сменящата настроението си възрастна дама и на 9 март, когато според народния календар се събуждат змиите, а воловете са готови за впрягане. Накратко, Баба Марта е повелителка не само на резките климатични промени, но и на змиите, гущерите, прелетните птици.

Усмихнете се, вържете с обич мартеничка на близките и приятелите си, на домашния любимец и проснете на балкона дреха в червен и бял цвят, за да зарадвате Марта – и тя ще ви дари с ведро, пролетно настроение.