Любов и други бедствия

Безкрайна и неограничена

Казах си някои неща, които ме изумиха. Казах си, че съм безкрайна и неограничена, че в момента съм в това тяло с този ум и тези чувства, но те са просто ограниченият, несъвършен превод на нещо много по-голямо, всеобхватно и обхванато от нещо още по-голямо...

Безкрайна и неограничена

Днес е изумителен ден.

Днес изпратих много силни послания към себе си

Казах си някои неща, които ме изумиха. Казах си, че съм безкрайна и неограничена, че в момента съм в това тяло с този ум и тези чувства, но те са просто ограниченият, несъвършен превод на нещо много по-голямо, всеобхватно и обхванато от нещо още по-голямо. Странно ли звучи? Странно звучи. Звучи като стихотворение на една моя приятелка, когато бяхме на 14-15 години. Значи тя ги е знаела тези изумителни неща още тогава и ги пишеше в своите странни вселенски стихотворения. Знаеше, че е безкрайна и сега е художничка и твори едни безкрайно красиви приказни картини. Но да се върнем на мен – аз ги разбрах тези неща малко по-късно. От гледна точка на вселената тридесет години по-късно не означават кой знае какво закъснение или драма. От моята ограничена гледна точка – също. И това спокойствие на разсъждението ме изумява също.[[quote:1]]Днес най-сетне си купих "Върховната йога. Йога Васищха"

Защо най-сетне? Защото се кумя отдавна да я взема, но си казвах, не, не съм дорасла да си купувам такава велика книга, какво ще разбера от нея в своите несъвършенства и ограничения. Е, да, трябва да се съглася, че несъвършенствата и ограниченията наистина са точно там, където сами ги сътворяваме. В тялото, ума, в перцепциите на сетивата, в дефектната интелигентност, в предварителните ментални разписания какво, кога, къде и как да мислим, да чувстваме, с една дума – в невежеството си, породено от собственото ни Его… Не е ли това направо жалка картинка. Но няма да се отплесвам в негативна посока. За днешната дата в Йога Васищха пише велики неща, избирам само малка част:

„Васищха продължи:

Азът невежо си представя съществуването на егото, също както златото, забравило за същността си на такова, си мисли, че е пръстен, и плаче и вие: „Изгубих златостта си!“[[quote:0]]Рама попита:

Свети учителю, как възникват невежеството и егото в Аза (същността)?

Васищха каза:

Рама, човек трябва да задава въпроси само за действителността, не за недействителното. Нито беззлатата пръстенност, нито ограниченото его съществуват наистина…„

В действителност ние сме това, от което сме създадени – ние сме като златото. Но очевидно често си мислим, че сме пръстените, т.е. че сме формата, забравяйки материала. А материалът ни е именно нашата безкрайност и неограниченост. Така пише в Йога Васищха – древното учение за истината и съществуването, сътворено преди хиляди години. Подобни неща пишеше и Албена в леко плашещите си стихове, когато бяхме малки момичета.

Днес е изумителен ден. Утре също ще бъде.

Живейте щастливо! Обичам ви!