ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Чадърени срещи

Чадърени срещи
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Дъждът започваше да се усилва и се налагаше да си намеря някакъв заслон. Някъде надолу по улицата може би имаше магазинчета или заведения с козирка, където да се скрия. Докато се колебаех какво да направя и накъде да тръгна, чух зад себе си забързани стъпки – звук от токчета по тротоара. Една жена с червен чадър ме задмина, пресече и се озова в градинката. Там я чакаше мъж. Прегърнаха се за кратко. После тя остави разгънатия си чадър на една пейка и се приюти под неговия – черен, класически мъжки чадър. Пресякоха улицата и така чух част от разговора им.

– Още ли продължаваш да го правиш?

– Да. Така някой може да намери нещо, предназначено само за него в точния момент.

– Този е със звездички. Да не би да е детски?

– Хах, не! Чадърите ми са за възрастни. Просто обичам звездички.

– Знам. И точки.

– Да! И есента обичам...

– Откога?

Скриха се в едно кафене надолу по улицата. Аз взех червения чадър, който все още стоеше самотно на пейката. Имах още няколко задачи, които благодарение на него нямаше да пропаднат.

Какви ли бяха? Приятели, двойка, семейство?... Замислих се за срещите и за отпечатъците, които те оставят. Всяка мисъл, всяка емоция оставя своя отпечатък. Понякога деликатно и скрито, друг път по-дълбоко и дори видимо, като белег. Срещите са най-различни, но винаги са белязани от къс откраднато, подарено, споделено време. Аромат, усмивка, поглед... Някъде, някога, защото...

След около час и половина ги видях отново. Подминаха ме. Чух я да казва:

– Чудесно е това! Толкова се радвам!

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...