Не пеперуди, а полет на чайки в сутрешното небе на необещаващия зимен ден, в който няма море – това е възможността да си влюбен.
Кротък разговор, бледи черги от незначителни фрази, под които търсим заметеното ни признание. Да се поглезиш с възможност. Да си припомниш, колко много обичаш самата себе си и как самодостатъчността ти не се страхува да пофлиртува с идеята да повървите двама, защото така е по-уютно. [[more]]"Обичам те" не означава "Твоя съм". Ние сме двама различни. Всеки със свой цвят и вкус и какво от това, така не е ли по-забавно?! Ние сме равни, но когато се смеем сме заедно и не само тогава.
Не съм нещо, което е счупено, за да търся половината си или някоя друга липсваща част. Нали помниш, родословието ми тръгва от Лилит, не от реброто ти. Мога да обувам сама обувките си и не искам да знам дали този цвят на роклята ми ти харесва. Не ме питай какво искам, знай, а ако не – пробвай да отгатнеш. Любовта не е цел, а приключение. Цветно удоволствие, шарени макарони без глутена на привидността. Тя не се възпитава, защото тогава престава да е чувство, а удобство.[[quote:0]]Тя е лекомислена, защото да мислиш, когато си влюбен е лесно, шарено и весело. Сълзите ти са вкусни, мъката красива, дълбока и гъста като лятна нощ, всяко камъче е таен код, виното е с различен аромат и вкус, облакът прилича на дружелюбна овца, не е трудно да си добър, забелязваш кое е красиво и кое не, имаш кауза, понякога повече от една.
Обичаш ли, ти си свободен! Не се заблуждавайте от зависимостите си, това не е любов, а приучена безпомощност, влюбеният лети и е волен, и в несподелено небе.
Дори цветните балони под формата на сърца не дразнят, макар и да би било хубаво празникът да е нещо не толкова кичозно и показно. От друга страна, когато обичаш, кичът те кара да се смееш, не да философстваш, мърморейки. Любовта е своенравна и независима като черен котарак, посрещащ те мъркащ, когато се прибираш и събарящ вещите ти, ако не си играеш с него, когато той иска.
Любовта! Самата тя е празник, затова да ни е честита!
