Любов и други бедствия

Четири сезона щастие: Пропуснатата радост на есента

Красивата нежна печал на есента придава на този сезон особено очарование, което прави щастието леко меланхолично, но затова пък иронично, замислено, склонно да търси повече близост.

Четири сезона щастие: Пропуснатата радост на есента

Есента, която е не само досадата от влажните връхни дрехи и мокрите крака в подгизналите ти обувки...

Тя има своите слънчево пъстри моменти, удоволствията от крехката топлина по обед, споделения уют на кафето с приятели зад преградата на прозореца, когато навън вали, възможността да се заровиш обратно в сънищата през неделната утрин, когато небето е сиво, а сутринта е отложена. [[quote:0]] Красивата нежна печал на есента придава на този сезон особено очарование, което прави щастието леко меланхолично, но затова пък иронично, замислено, склонно да търси повече близост.

Световете се приближават, плодовете са узрели, време е да налееш младото вино в чашата, да изпечеш тиква или да се разходиш в бързо падащата вечер с кесийка печени кестени в ръка. Време, в което се оглеждаш за цветни чорапи, търсиш мекотата на топлите шалове, лекомислените нюанси на гумените ботуши, които правят дъждовните локви забавни. [[more]] Котката и книгата намират повече място във времето ти и диванът е лодка, пътуваща през пространството и годините. Парченца радост, мимолетни като дървото в изящната със своите багри рокля, покрай която минаваш, преди да отидеш на работа, и зъзнещо в голотата си по-късно, когато се връщаш.

Всичките нюанси на есенното щастие, които пропуснах този път заради злополучното съчетание между обичайното състояние на градските тротоари, паркираните нахални коли върху им, лошото осветление в малките улички, забързаните ми крачки, непометената шума... всичко това, което затвори есента зад тежката врата на "ареста" у дома.

Цял един сезон, без да участвам в него в години, когато илюзията, че времето ми принадлежи, е отлетяла. Отлетяла като птиците, далеч, далеч в топлия юг на детството.